Самуел Дилейни - Вавилон 17

— Никога не съм попадал на подобно място! — прошепна той.

Хора, подобни на влечуги, се смееха и разговаряха с грифони и метално-люспести сфинксове.

— Ще си оставите ли дрехите при мен? — усмихна се момичето на гардероба. Голото й тяло беше зелено и искреше като захар, необятните пръстени на къдриците й приличаха на розова вата. Гърдите, пъпът и устните блестяха ослепително.

— В никакъв случай! — Бързо отговори митничарят.

— Свалете поне панталона и ризата — посъветва го Ридра, докато разкопчаваше блузата си. — Иначе ще заподозрат, че не сте от техните.

Тя се наведе, събу се и пъхна обувките си под полицата. Започна да си разхлабва колана, но като видя уплашения поглед на Епълби, отново го стегна.

Чиновникът внимателно си свали сакото, после ризата и вече развързваше връзките на ботушите си, когато някой го хвана за ръката.

— Ей, митничар!

Пред тях стоеше разголен човек, огромен на ръст и със смръщено лице, покрито със следи от шарка. Единственото му украшение бяха внедрените в гърдите, раменете, краката и ръцете разноцветни пламъчета, сливащи се в приказна рисунка.

— На мен ли говорите?

— Какво търсиш тук, митничар?

— Сър, не съм ви докосвал…

— И аз не съм те пипал. Ела да пийнем, митничар! Днес съм в добро настроение.

— Много съм ви благодарен, но по-добре…

— В добро настроение съм, митничар. Поне засега… Но ако не си настроен за пиене, може да се развали.

— Но аз… — той безпомощно погледна към Ридра.

— Хайде, елате и двамата. Ще пием. Нека бъдем приятели, по дяволите! — опита се да прегърне Ридра, но тя му отклони ръката. Дланта му се отвори и се видяха множество белези, неизбежни при работа със стелариметър.

— Навигатор ли си?

Той кимна и тя пусна ръката.

— Защо днес си в добро настроение?

Пияният тръсна глава. Косата му бе сплетена и висеше на плитка зад лявото ухо.

— Тоя просто ми хареса. И ти също.

— Благодаря. Поръчай ми едно питие, а аз ще намеря начин да ти се отплатя.

Той кимна. Зелените му очи се присвиха. Протегна ръка и докосна тежкият златен диск, който висеше на гърдите на Ридра.

— Капитан Вонг?

— Да.

— Май е по-добре да не ви закачам — той се засмя. — Елате, Капитане, ще почерпя и вас, и митничаря — ей така, за щастие.

Отправиха се към бара. Това, което другаде се поднасяше в малки чаши, тук се наливаше в халби.

— На кого ще заложите — на дракона или на Брас? Ако изберете дракона, ще ви плюя в лицето… Шегувам се, Капитане.

— Няма да залагам — отвърна Ридра. — Дойдох да наемам. Познавате ли Брас?

— Бях му навигатор при последното пътуване. Върнахме се преди една седмица.

— Затова ли държите на него?

— Може и така да се каже.

Митничарят се почеса по гърдите и въпросително погледна към Ридра.

— Последният курс беше пагубен за Брас, изгуби всичко — обясни Ридра. — Сега екипажът е без работа. Тази вечер шкиперът залага себе си. — Тя отново се обърна към навигатора: — Има ли тук и други капитани, които се интересуват от Брас?

Той премигна, поклати глава и вдигна рамене.

— Значи само аз, така ли?

Кимване.

— Как се казвате?

— Кали, Втори Навигатор.

— Къде са Първият и Третият?

— Третият е някъде тук — пие. Първият беше мило момиче на име Кети О’Хигинс. Тя умря — той допи чашата си на едни дъх и я протегна за нова порция.

— Много съжалявам — каза Ридра. — Как се случи?

— Сблъскахме се със завоевателите… Оживяха само Брас, аз, Третия и Окото. Загубихме целият взвод, помощникът също загина. Беше лош курс, Капитане. Окото остана без Ухо и Нос, а дотогава са били все заедно, от десет години — откакто са останали без тела. Рон, Кети и аз образувахме тройката едва преди няколко месеца, но… — той поклати глава, — и така е много зле.

— Извикайте Третият — каза Ридра.

— Защо?

— Трябва ми пълен екипаж.

Кали се намръщи.

— Нямаме си Първи.

— И ще продължавате да скучаете? Ще отидем в Моргата.

Навигаторът изхъмка многозначително.

— Щом искате да видите моя Трети — да вървим.

Ридра го последва. Митничарят се затътри след тях.

Момъкът, седнал на табуретката до масата, беше не повече от деветнадесетгодишен. Епълби веднага забеляза металните ленти, оплели тялото му. Кали е голям и силен, а този…

— Капитан Вонг, представям ви Рон — най-добрият Трети в цялата Слънчева система.

… Рон е малък, крехък, с ясно очертани мускули. Гърдите му са като метално скеле, обвито с восъчна кожа. Ръцете му приличат на кабели. Дори на лицето му се очертава всяка жила. Несресан, русокос, с очи като сапфири, единствената интервенция на козметохирургията е червената роза, която расте от рамото му. Той се усмихна и ги поздрави, като докосна с показалец челото си.