Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Морс незабавно и откровено обясни на последния от какво се интересува: той не искаше нищо особено освен да му се даде възможност да провери дали покойният полковник е оставил някакви бележки или документи, свързани с „Убийството в Оксфордския канал“. За щастие отговорът беше „да“ — макар и доста сдържано „да“. В кабинета имаше два купа листа — тези на единия бяха покрити с машинописен текст, а другият представляваше ръкопис. За една от началните страници на ръкописа беше закачено кратко писмо — едно писмо без дата, без адрес на подателя и без плик:

Скъпи наш Даниел,

Ние двамата вярваме, че се чувствуваш добре през последните месеци. Ще бъдем в Дерби в началото на септември, когато се надяваме да се видим. Моля те, кажи на Мери, че ушитата от нея рокля пожъна голям успех и я попитай ако вече се е възстановила, дали би могла да започне друга.

Това беше всичко. Достатъчно обаче за полковника да реши, че си струва да бъде запазено! Имаше само един Даниел по делото — Даниел Карик от Дерби. И ето го тоя материал от първостепенно значение, който свързваше разказа на полковника по осезаем, физически начин с цялата жалка история. Морс се съгласи, че Даниел Карик изобщо не бе стоял на преден план в мислите му, а излезе, че е трябвало. Той със сигурност бе точно толкова изобличаващо замесен в измамата, колкото и другите двама — двойната измама, която бе накарала застрахователната компания „Нотингамшър и Мидланд“ да се бръкнат по-дълбоко в джоба, първо за смъртта на великия непогребан Донаван и след това за смъртта на загадъчната Джоана, великата неудавена.

Морс обърна избелялото, силно намачкано писмо и видя на гърба му няколко бележки, написани с молив, най-вероятно с почерка на полковника:

„Никакви данни от застр. комп. — мисис К. много зле по това време? Не й е казано за смъртта на Дж? Спринг стрийт 12 все още обитавана 12.4.76!“

Ето го това тук — една напълно осезаема хартия с написан на нея текст, представляващ докосване до едно от главните действащи лица в тая драма от деветнадесети век. Що се отнася до двамата главни актьори, единственото доказателство, което би могло евентуално да се намери за тях, е погребано с телата им. А къде е била погребана Джоана или пък къде е бил погребан най-великият човек на света — кой ли знаеше или кой въобще би могъл да знае?

На присъстващите на увеселението им бе ясно, че когато портиерът казваше полунощ, той имаше предвид 23.55, но малко от тях бяха успели да пристигнат в общежитието за медицински сестри преди девет. Във всеки случай събитието не бе предопределено да е от космическо значение и не би могло да се похвали с нещо повече от един-два спомена, няколко зле проявени снимки и доста почистване на следващата сутрин.

Веднага щом като направи няколко крачки в шумната, кипяща, ярко осветена зала — беше вече 10.30, — Морс осъзна, че е допуснал трагична грешка, като е приел поканата. „Никога не се връщай!“ — ето съвета, който трябваше да следва. И въпреки това дотолкова бе сглупил, че да се подмами от спомена за белите чаршафи, Хубавата Фиона и Ефирната Айлийн. Идиот! Седна на един разклатен, подсилен с дъсчици стол и засърба някакъв блудкав пунш, който поднасяха в бели пластмасови чаши на всеки новопристигнал. Той бе приготвен, ако можеше да се съди по вкуса, от 2% джин, 2% сухо мартини, 10% портокалов сок и 86% лимонада и щеше да е нужно доста време, по сметките на Морс, преди тая възхитителна напитка да започне да му въздейства. И тъкмо бе решил, че най-добрата част от пунша са малките кубчета ябълки, плаващи по повърхността, когато Фиона откъсна болнавия си на вид кавалер от дансинга и се доближи до него.

— Весела Коледа! — тя се наведе и Морс все още усещаше сухите й устни върху бузата си, докато тя представи смутения младеж, повтори коледния си поздрав и в следващия миг вече я нямаше — отново се бе хвърлила в серия от конвулсивни кълчения, сякаш бе епилептична кукла на конци.

Пластмасовата чаша на Морс беше вече празна и той бавно тръгна покрай дългата редица от маси, където под белите покривки успя да зърне поръсени със захар коледни пирожки и наденички на шиш.

— Скоро ще похапнем от тях! — каза познат глас зад него. Морс се обърна и видя Айлийн, за щастие сама и измежду малкото присъстващи в бяла униформа.