Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

— Чудесно са запазени, нали cop? От торфа ще да е.

Това бяха думи на първия гробар, изглежда по-силно впечатлен от удивително запазените дървени стърготини, отколкото от липсата на каквото и да било тяло. Защото ковчегът не съдържаше никакво тяло. В него имаше навит килим, зеленикав на цвят, дълъг около метър и петдесет и пет, загънат около, както се оказа, половин дузина изкопани с лопата квадратни чимове торф.

Нямаше никаква следа от Донаван — нямаше дори парченце от последната рекламна листовка на най-великия човек на света.

През дните, последвали завръщането му от Ирландия, Морс се почувства до известна степен в по-добра форма и много скоро, по негова преценка поне, успя да си възвърне силите и свежия външен вид, което неговият лекар изтълкува като здраве. Морс не искаше повече.

Неотдавна си бе купил старата плоча на Фуртвенглер със записа на „Ринг“ и през часовете на блажена наслада, което това изпълнение му доставяше, значението на случая Джоана Франкс и неясните обстоятелства на „Загадката на пътеката за теглене“ леко избледняваха. Всичко това му бе донесло развлечение и забавление, но с него вече бе свършено. Деветдесет и пет процента сигурен (както междувпрочем беше), че през 1860 година са били обесени не тия, които трябва, той очевидно не можеше да направи нищо повече, за да разпръсне обезпокояващите пет процента съмнение.

Коледа бързо приближаваше и той бе доволен, че уморителното влачене по магазини щеше да му се размине — не му се налагаше да купува нито чорапи, нито парфюм. Получи половин дузина картички, две покани за вечер на чашка и една покана от болницата „Джон Радклиф 2“.

Коледно увеселение

За сестрите на болницата „Джон Радклиф“ ще бъде удоволствие да ги удостоите с присъствието си вечерта на 22 декември петък от 20 часа до полунощ в общежитието за медицински сестри, Хедингтън хил, Оксфорд. Дискотека, възхитителни напитки и закуски, невероятно забавление! Моля, заповядайте! Неофициално облекло. Моля отговорете.

Напечатаната покана бе подписана със синя химикалка: „Отделение 7С“ — последвано от „Целувки“.

Беше петък, 15 декември, седмица преди планираното увеселение, когато погледът на Морс бе привлечен от името в колоната за некролози в „Оксфорд таймс“:

Денистън, Маргъри — на 10 декември почина спокойно в дома си в Уудсток, на 78 г. Тя пожела тялото й да бъде предадено за научни изследвания в областта на медицината. Дарения се приемат с благодарност в памет на починалия полк. У. М. Денистън, от Клуба на Британския легион, Ламбърн.

Морс си спомни единствения път, когато се бе срещнал със странната стара дама, толкова горда с произведението на съпруга си — произведение, породило у Морс такъв невероятен интерес, произведение, за което дори не бе платил. Той подписа чек за 20 лири и го пъхна в евтин кафяв плик. Имаше под ръка обикновени и луксозни марки, но избра обикновена: в края на краищата не беше въпрос на живот и смърт.

Би присъствал (каза си) на погребението, ако имаше такова. Но бе доволен, че нямаше да има; неумолимите и всяващи страх слова на опелото, особено в официалното издание на Библията, представляваха все по-приближаващи се с времето и лично засягащи го заплахи за неговото спокойствие. Засега можеше да мине и без него. Потърси адреса на Британския легион в Ламбърн в телефонния указател и после обърна на Денистън, У.М. Ето го: Чърч Уок, 46, Уудсток. Имаше ли някакви близки? Едва ли, ако се съдеше по некролога във вестника. Тогава? Какво ставаше с вещите, ако нямаше на кого да бъдат оставени? Както вероятно беше в случая с мисис Денистън? Както с всички бездетни или неомъжени…

Беше трудно да паркира „Ланчия“-та и накрая Морс се легитимира пред един кисел регулировчик, който неохотно му разреши временно да спре върху двойната жълта линия на около двадесет метра от сивата каменна къща-близнак на Чърч Уок. Почука на предната врата и незабавно му отвориха.

В къщата имаше двама души: млад мъж на около двадесет и пет години, упълномощен (както обясни) от Блекуелс да опише няколкото неособено ценни книги по лавиците на починалото семейство Денистън, и един племенник на стария полковник, единственият жив роднина, който (както Морс изтълкува нещата) щеше наистина да получи едно прилично малко наследство, ако можеше да се съди по последните цени на недвижимото имущество в Уудсток.