Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън внимателно започна да пие на малки глътки. Беше й неловко да седи съвършено гола на пода под погледа на един мъж. Но когато изпи сместа — това питие беше съвсем различно на вкус от онези, които понякога и позволяваха да опита, — тя вече имаше чувството, че най-естественото нещо на този свят е да не носиш дрехи.

Кен седеше срещу нея и внимателно я наблюдаваше.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той, докато й подаваше втора кутия с напоени в ром праскови.

— Много по-добре.

Беше изпразнила втората кутия едва до половината, когато Кен я взе от ръката й.

— Не искам да се напиваш. Трябва само да се отпуснеш. Той я обгърна с ръка и я притегли плътно до себе си.

Със силното питие в тялото си Хюстън се чувстваше освободена от всякакви задръжки — както никога през живота си. Тя обви с ръце врата му и притисна устните си върху неговите.

— Какво каза на сестра си за теб и Уестфийлд?

— Че Лий може би е в състояние да възпламени нейното тяло, но че аз никога не съм изпитвала нещо подобно, когато съм била близо до него.

— Май не е имал убедителни аргументи, а?

— В това отношение — никакви.

Ръцете му я милваха, устните му я целуваха, докосванията му изпращаха огнени потоци през цялото й тяло. Тя бегло забеляза, че той още се владееше, беше по-сдържан от нея; но не обърна внимание на това.

Когато ръцете му започнаха да галят цялото й тяло, Хюстън се притисна още по-плътно към него и се изтегна на одеялото, така че той да има по добър достъп до нея.

Кен целуваше лицето и шията й и устните му скоро се плъзнаха към гърдите й. Когато взе розовото зърно в устата си, тя се изви като дъга в ръцете му и потрепери от силата на непознато досега усещане. Ръцете му нежно милваха талията и бедрата й.

— Не бързай, любима — шепнеше той. — Цялата нощ е пред нас.

Никога досега Хюстън не беше изпитвала подобно нещо. Когато Лий я помилваше, тя винаги имаше желанието да се скрие в черупката си; но с Кен до болка й се искаше той да проучи и открие наведнъж всичко в нея. При всяко негово докосване чувстваше едно постоянно нарастващо блаженство и всички страхове, които й беше внушил Лий, че е безчувствена и студена, бързо се изпариха в мрака.

Ръцете й започнаха да изследват тялото му, да се наслаждават на топлината му. Кожата му пламтеше в светлината на огъня и на Хюстън много й се искаше да го обгърне изцяло.

Кен я притисна още по-силно до себе си и полегна на пода. Свали кърпата от бедрата си и Хюстън веднага се притисна до голото му тяло, макар че потръпна от страх при допира на члена му.

В миг сдържаността на Кен падна като маска от лицето му. Дъхът му край ухото й стана хрипкав и учестен, а меките целувки станаха горещи и настойчиви. Хюстън му отговаряше със същата пламенност.

— Хюстън, сладка моя Хюстън — прошепна той, когато я положи по гръб на одеялото и се наведе над нея.

Тя жадно посегна към него и с все сила се притисна до тялото му. Но когато той проникна в утробата й, от гърлото и се изтръгна вик на болка и очите й се напълниха със сълзи. Кен веднага се надигна, впи очи в лицето й и изчака болката да затихне. Покри шията й с меки, галещи целувки, прокара език зад ухото й, докато тя обърна лице към него и потърси устните му.

Тогава бавно започна да прониква отново в нея и след първите болезнени секунди Хюстън се надигна срещу него и се опита да се нагоди към движенията му. Кен обхвана с ръце бедрата й и започна внимателно да направлява несръчните й движения.

Хюстън отметна глава назад и всецяло се отдаде на тези съвършено нови сладостни усещания, които Кен събуждаше в тялото й. Започна да се движи в онзи стар като живота ритъм, най-после освободена от всички задръжки, които беше трупала в себе си през годините.

Движенията на Кен ставаха все по-бързи и Хюстън вече без усилия се нагоди към ритъма му. Възбудата й нарасна до такава стенен, та й се струваше че сякаш ще се пръсне.

И когато се залюля в бурята на оргазма, единственото й желание беше да умре на място от неизпитвано досега блаженство.

— Кен — шепнеше тя, — мили, мили Кен!

Той се надигна и втренчено се вгледа в нея. Лицето му имаше странен, неразгадаем израз и Хюстън почти се уплаши.

— Не ти ли харесах? — попита тя и усети, че цялото й тяло се скова. — И ти ли смяташ, че съм безчувствена?

Той сложи ръка на гърдите й и нежно я целуна.

— Не, сърце мое, никога не бих казал такова нещо. Всъщност не съм сигурен, че знам за теб каквото и да било. Знам само, че си най-красивата жена на света и че вършиш всякакви лудории. Качваш се чак на върха на планината, за да прекараш една нощ с мен. И изведнъж моята малка, недостъпна лейди се превръща в горещ, буен, неудържим… Но нека не се задълбочаваме в тези неща.