Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън отново уви одеялото около себе си, пое чантите, които й подаде Кен, и започна да изважда нещата от тях. Той завърза кърпата около бедрата си и отиде да добави дърва в камината. Хюстън не можа да сдържи учудването си при вида на грижливо подбраните и внимателно опаковани неща. В торбите освен консерви имаше добре увити в хартия прибори и порцеланови купички. От едно пакетче изпадна лист хартия, на който беше написано:

„Мила дъще,

Желая ти цялото щастие на света. Много добре постъпи, като последва съпруга си в планините. Не се учудвай, че когато се върнеш в Чандлър, из града ще се носи слух, че Кен те е вдигнал на бял кон и те е отнесъл кой знае къде…

Хюстън трогната отпусна ръце с бележката в скута си. Кен погледна към нея от камината и видя сълзите в очите й.

— Нещо не е наред ли?

Тя му подаде писмото.

— Какво означава това, че съм те вдигнал на бял кон и съм препуснал надалеч?

Хюстън започна да разопакова пакетчетата.

— Означава, че твоето реноме на верен рицар и кавалер междувременно е укрепнало още повече.

— Моето какво?

— Всичко започна с това — заразказва тя, докато развиваше един пакет с виенски кифли, — че на градинското увеселение ти ме пренесе на ръце до каретата; продължи с каубоите, които изгони от града, защото ме бяха заприказвали на улицата. Последва романтичната вечеря, която даде за приятелите ми — върху възглавници на пода и при светлината на свещи.

— Но аз все още нямах мебели в салона. А градинското увеселение трябваше да напуснем, защото ти съсипах роклята и ти не можеше да направиш нито крачка с поли, пълни със сосове и салати. А трябваше ли да стоя и да гледам как ония глупаци ти досаждат?

Хюстън отвори консерва със супа от раци.

— Хората не питат за причините, те виждат само резултата. И когато се върнем обратно в града, всички узрели за женитба момичета от Чандлър ще зяпат след теб по улиците, а вечер в леглото ще молят Господа Бога в най-скоро време да им подари такъв мъж, който ще ги отвлече от къща, пълна с гости, в една самотна планинска колиба.

За момент Кен не каза нищо, но след това се ухили и седна до нея.

— Значи аз съм романтичен рицар? — промърмори той и започна да я целува по врата. — Предполагам, никой не е забелязал, че дължа реномето си на кавалер само на дамата, за която се ожених. Тя се погрижи моето несръчно държание да изглежда като рицарски подвиг в очите на почтените граждани. Какво е това, сивото?

— Пастет от гъши дроб — отговори Хюстън, взе малкото ножче със седефена дръжка, което майка й беше сложила в пакетчето, намаза една бисквита с пастет и му я пъхна в устата.

— Не е лошо. Какво друго има?

Тя извади парче сирене „Стилтън“; ангинари, яденето на които Кен считаше за чиста загуба на време; домати, раци, медалиони от кокоше месо, шунка, пържоли от бут в лучен сос и печени пилета.

Когато Хюстън разопакова пилетата, тя не успя да сдържи смеха си. Печените пилета не бяха включени в сватбеното меню, което тя собственоръчно беше съставила. Без съмнение мисис Мърчисън своеволно ги беше включила в плана от любов към скъпия си мистър Тагърт. Май доста народ се е събрал в кухнята, когато са опаковали провизиите за „тайното“ отвличане, помисли си тя.

— Какви са тия странни храни, за Бога? — попита учудено Кен.

— Реших, че една сватба е подходящ случай да бъдат запознати жителите на Чандлър с чуждоземни хранителни продукти. Това са немски хлебчета — брецели. Поръчах също италиански спагети, но предполагам, че не са ни сложили от тях.

Докато описваше на Кен грижливо съставеното меню за сватбената вечеря, тя извади от чантата купа със салата „Уолдорф“, кутия с плодови тортички, кутия, пълна с пандишпанов сладкиш, торбичка със захаросани орехи и друга с карамелени бонбони. Във втората чанта намери три самуна хляб, кутия с резени печено месо, сирене, зелен лук, буркан маслини и буркан горчица.

— Май няма да умрем от глад. А, ето я и нея! — Хюстън показа на Кен тенекиена кутия, в която беше опакована голяма порция от сватбената торта.

Той взе малкото ножче от ръцете й, отряза едно парче торта и започна да я храни. Хюстън държеше ръката му и облиза сметаната от върховете на пръстите му. Той сложи другата си ръка на бузата й и я целуна.

— Ако продължаваш да стоиш близо до мен — измърмори той, — нищо чудно скоро да умра от изтощение. Би ли ме оставила, моля те, първо да похапна нещо, преди да ме прелъстиш за втори път?