Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ти каза ли на Блеър колко обичаш Кен? Каза ли й, че наистина искаш да се омъжиш за него?

— Не съм го казала дори на Кен. Струваше ми се, че няма да ми повярва. Предпочитах през следващите петдесет години да му покажа какво всъщност изпитвам към него.

Сега вече от очите й бликнаха сълзи, макар че тя напразно се опитваше да се овладее.

— Пред олтара Кен каза, че му е все едно, дали ще се ожени за мен или за Блеър.

Джоан хвана Хюстън за ръката и я издърпа със себе си, когато някакъв роднина на младоженката понечи да ги заговори.

— След като се жениш за един Тагърт, трябва да си силна. Засегната е гордостта му, а когато е наранен, той е в състояние да каже или да направи и най-невъзможните неща. Иди при него и му признай какво е направила сестра ти. Или просто му кажи, че е станала грешка в строго начертания план. Все едно какво ще му кажеш, само не го оставяй да се самонавива. В противен случай така ще се разгневи, че всички опити да се доближиш до него ще бъдат безнадеждни.

— Помолих го да се срещнем в кабинета.

— Тогава защо си още тук?

Хюстън направи опит да се усмихне, намота дългия воал два пъти около лявата си ръка и затича по коридора към кабинета на Кен.

Мъжът й беше застанал пред високия прозорец с незапалена пура в ъгъла на устата си и наблюдаваше гостите, които се тълпяха отвън но моравата. Дори не се извърна, когато я чу да влиза.

— Страшно съжалявам, че стана тази досадна грешка пред олтара — започна плахо тя. — Сигурно планът ми се е объркал в последния момент.

— Не искаше ли да се омъжиш за Уестфийлд?

— Не! Беше просто недоразумение. Това е всичко!

Той направи крачка към бюрото.

— Днес се отказах от нещо, защото не можех да понеса мисълта, че ще те унижа пред хората. — Той я измери със студен поглед. — Но никога не съм понасял лъжците! — И й хвърли някакъв лист хартия.

Хюстън се наведе и го вдигна. Беше бележка, написана с печатни букви, която гласеше: „Аз ще нося в косите си червени рози.“ Бележката беше подписана от Хюстън Чандлър.

— Върви по дяволите, лейди Чандлър! Аз се отнесох почтено към теб, а ти… — Той рязко и обърна гръб. — Запази парите. Запази къщата. Доста се потруди, докато ги получиш. И не е необходимо да се жертваш повече. Може би ще склониш Уестфийлд да ти отнеме девствеността, която толкова грижливо опази досега! — С тези думи той закрачи към вратата.

— Кен! — изплака след него Хюстън, но той вече беше излязъл от кабинета.

Хюстън по-скоро падна, отколкото седна на един от двата дъбови стола.

Няколко минути по-късно в кабинета надникна Блеър.

— Време е да излезем навън и да разрежем сватбената торта — заговори смутено тя. — Ти и Тагърт…

Сега вече гневът на Хюстън избликна като поток и тя се нахвърли със святкащи очи върху сестра си.

— Ти дори не си в състояние да произнесеш малкото му име, нали! — изкрещя тя. — Смяташ, че той изобщо няма чувства. Не намери в душата си капчица милост към този човек. Сметна, че имаш право да се разпореждаш с него, както си щеш.

Блеър изплашено отстъпи крачка назад.

— Хюстън, направих го само от любов към теб! Исках да бъдеш щастлива.

Хюстън стисна ръце в юмруци и се приближи още по-плътно до Блеър, готова за бой.

— Щастлива! Как мога да бъда щастлива, когато дори не знам къде е сега мъжът ми? Благодарение на теб сигурно никога няма да разбера какво означава думата щастие!

— Благодарение на мен? Какво направих, освен че опитах всичко, което беше по силите ми, за да те видя доволна? Исках да те вразумя и да те накарам да разбереш, чене бива да се омъжваш за този човек заради парите му. Кен Тагърт…

— Ти явно нищо не си разбрала! — изкрещя в отговор Хюстън. — Унизи този горд и чувствителен човек пред очите на стотици гости и дори не го съзнаваш!

— Предполагам, че говориш за смяната пред олтара. Сторих го само заради теб, Хюстън. Знам, че ти обичаш Леандър, и бях готова да се венчая за Тагърт, за да бъдеш щастлива с любимия си. Дълбоко съжалявам за това, което ти сторих. Никога не съм имала намерение да те направя нещастна. Знам, че ти съсипах живота, но се опитах да поправя злото, което извърших неволно.

— Аз, аз, аз. Само това чувам! Съсипа моя живот, а непрекъснато говориш за себе си. Ти знаеш, че аз обичам Леандър. Ти знаеш какъв ужасен човек е Кен. През последната седмица прекара всяка минута с Леандър и когато човек те слуша да говориш за него, остава с впечатлението, че Леандър е нещо като бог. Всяка втора дума в устата ти е „Леандър“. Вече вярвам, че си имала най-добри намерения пред олтара: искала си да ми дадеш най-прекрасния мъж.