Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън се окопити първа.

— Стив! — извика тя, коленичи до момчето и леко го потупа по бузата, за да се свести. — Добре ли си?

— По дяволите! — извика задъхано Ян. — Досега не бях виждал дама с такъв поразяващ удар.

Стив изохка, седна на тревата и потърка брадичката си, гледайки при това почтително към Хюстън. Фактически в момента пет момчета възхитено я зяпаха с отворени уста.

Хюстън се изправи.

— Не ценя подобни забавления в деня на сватбата си — заяви величествено тя.

— Не, мадам — измърмориха четири от момчетата.

— Нямахме лоши намерения, мис Блеър-Хюстън. Само че той…

— Не желая да чувам каквито и да било оправдания. Вие четиримата се върнете при родителите си, а ти, Стив, си сложи малко лед на брадичката.

— Да, мадам — извика през рамо момчето. Четиримата бързо се отправиха към къщата.

Тя протегна ръка на Ян, за да му помогне да стане от земята.

— Ти ще ме придружиш.

Той не обърна внимание на протегнатата ръка.

— Няма да престъпя прага на неговата къща. Не искайте това от мен! — извика гневно Ян.

— Може би имаш право. Аз използвах решетката за рози вместо стълба, за да се намеся във вашия бой. Момче, което е загубило битката, вероятно не умее да се изкачи дори по една решетка за рози.

— Да загубя битката? — Той беше висок почти колкото нея. На шестнадесет години изглеждаше същински мъж, строен и силен, и обещаваше един ден да стане исполин като братовчед си Кен. Доближи лицето си до това на Хюстън, така че носовете им почти се допряха.

— Ако случайно не можете да броите, бяхме четирима срещу един, но аз щях да спечеля боя, ако вие не бяхте се намесили.

— Но се страхуваш ла влезеш в къщата на собствения си братовчед — установи делово тя. — Колко странно. Довиждане. — И тръгна с енергични крачки напред.

Ян изтича след нея и нагоди стъпките си към нейните.

— Не се страхувам. Само не желая да влизам вътре.

— Разбира се. Прав си.

— Какво искате да кажете?

Тя се сиря.

— Съгласявам се с теб. Ти не се страхуваш от Кен Тагърт. Само не искаш да го виждаш и да се храниш на неговата маса. Напълно те разбирам.

По лицето му пролича каква борба се водеше в нето.

— Къде е тази проклета решетка за рози, за която говорехте преди малко?

Тя отново спря и втренчено го изгледа. Той се отказа да я мери гневно с очи.

— Добре де. Къде е решетката за рози, която сте използвали вместо стълба?

— Ей там отсреща.

Кен тъкмо се връщаше в къщата, когато една необикновена гледка го принуди да спре като закован. Бъдещата му съпруга, облечена по начин, по който, доколкото му беше известно, дамите нямат навика да излизат извън къщи, се спускаше по решетката за рози.

Нещо повече от дребнаво любопитство го накара та се скрие зад едно дърво. Видя как Хюстън се втурна сред вчепкалите се едно в друго момчета, високи колкото нея. Но когато хукна към полесражението, за да й помогне, видя, че тя е майсторски боксов удар запрати едно от момчетата на земята.

Кен остана на мястото си, наблюдавайки как в следващия миг невестата му постави на място едно едро, мрачно момче по обичайния за нея хладен и високомерен начин.

— Той няма никакъв шанс — изсмя се гласно Кен. Беше научил от собствен опит, че един мъж винаги излиза победен, когато Хюстън пусне в ход своя специфичен вледеняващ поглед.

Засмя се отново, когато видя, че мрачното момче задочна да се изкачва пред Хюстън по решетката за рози. Но докато ги наблюдаваше, забеляза, че халатът на Хюстън се закачи на розовите бодли и че тя се мъчи да освободи плата и себе си от това затруднение. В същия миг трима мъже и една жена излязоха зад ъгъла на къщата и само след няколко секунди Хюстън щеше да се озове в полезрението им. Затова прибяга бързо по тревата и сложи ръка върху глезена на крака й.

Когато Хюстън погледна уплашено надолу и видя под себе си Кен, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър Гейтс или Леандър, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо.

Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума:

— Шапката ми вероятно се е изкривила.

Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане.

— Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо.

Хюстън беше като парализирана. Той не й се сърдеше!

— Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш.