Джуд Деверо - Сърце от лед

— Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата.

— Кен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти.

Той й се ухили.

— Много скоро пак ще се видим, палавнице.

С тези думи пъхна ръце в джобовете, взе да си подсвирква и тръгна към къщата, като кимаше на хората, които срещаше.

— Хюстън — обади се Оупъл зад гърба на дъщеря си, — ако най-после не се облечеш, ще пропуснеш собствената си венчавка.

— По-скоро бих умряла — отговори Хюстън, силно натъртвайки на думите си, и избяга в спалнята.

Десет минути по-късно Кен разопакова пакета, който Хюстън беше скрила в бюрото му. Вътре се намираха две кутии с пури и писмо: „Това са най-фините пури, произведени в Куба. Отсега нататък всеки месец две кутии от най-добрите пури, които могат да се купят с пари, ще бъдат доставяни на мистър Кен Тагърт в дома му,“ Писмото беше подписано от фирма за пури в Кей Уест, Флорида.

Кен току-що си беше запалил една от подарените пури, когато в кабинета влезе Идън. Кен му подаде кутията.

— Подарък от Хюстън. Можеш ли да ми кажеш как е успяла да осигури своевременно за сватбата всичките тези работи?

Идън си позволи няколко секунди, за да се наслади на вкуса на пурата.

— Ако все още мога да науча нещо на този свят, то е, че никога не бива да се подценява една лейди.

— Всяка жена, която доставя такива пури, заслужава титлата лейди. Но хайде — промърмори доволно той, — доколкото виждам, вече е време да се преоблека за сватбата. Ще дойдеш ли с мен да ми помогнеш за вратовръзката?

— Разбира се.

Хюстън сама беше скицирала модела на венчалната си рокля — семпла, но изключително изискана; изработена от копринен атлас с цвят на слонова кост, който се спускаше на дълги, подчертаващи фигурата волани, без напречни шевове. Сложна персийска шарка от хиляди изкуствено отгледани перли красеше талията, извиваше се надолу към бедрата и нагоре през гърдите към високо затвореното деколте. Роклята беше с богато надиплени ръкави, които още повече подчертаваха тънката талия. Тесните маншети също бяха обшити с перли, които повтаряха шарката на колана.

Хюстън стоеше неподвижна, докато приятелките й закрепваха воала на главата й. Той представляваше петметрова, паяжиннотънка, ръчно изработена ирландска дантела, известна под името Йоол — смела комбинация от фигурки на диворастящи цветя и бодливи листенца. Тези сложни шарки създаваха великолепен контраст с копринената гладкост и строгата кройка на роклята.

Тиа подаде на Хюстън сватбения букет. Цветовете от портокалово дърво и розовите пъпки приличаха на дъждовни капчици сред обилната зеленина. Хюстън го взе и се приготви за тържественото влизане в залага.

Оупъл погледна дъщеря си и очите й блеснаха.

— Хюстън… — започна тя, но гласът й изневери.

Хюстън целуна майка си по бузата.

— Аз получавам най-добрия мъж на света, мамо.

— Да, знам. — Оупъл й подаде букетче за косите от неразпукни розови пъпки. — Тези цветя са от сестра ти. Решила е тя да носи червени рози, а ти розови. Мисля, че има право, като казва, че не бива да бъдете съвсем еднакви на сватбата си.

— Но нашите воали имат различни шарки — усмихна се Хюстън, докато Сара закрепваше букетчето на воала над лявото й ухо.

— Готови ли сме вече? — попита Тиа. — Мисля, че тази музика е предназначена за вас двете.

Блеър очакваше сестра си на горния край на стълбището. Двете се прегърнаха тържествено.

— Обичам те повече, отколкото предполагаш — прошепна Блеър. Когато се отдели от сестра си, очите и бяха мокри от сълзи. — Време е да свършим най-после с това представление.

Месинговият бордюр на парапета беше украсен с папрати, а на равни промеждутъци по тях се белееха прекрасни калии. Под дъгата на стълбището бяха заели местата си дванадесет музиканти от градския струнен оркестър, които засвириха сватбения марш.

С високо вдигнати глави сестрите слизаха надолу по стълбите — едната от лявата, другата от дясната страна. Под тях стояха гостите и мълчаливо се взираха в двете красавици. Плътно прилепналите рокли бяха еднакви. Булките се различаваха само по двата дантелени воала, които красяха косите им, и по букетчетата рози, които бяха с различен цвят. Това беше единственият ориентир за многобройните зрители.

Когато близначките слязоха в салона, множеството се разстъпи да им стори път и те тръгнаха напред по един къс коридор, който водеше право към библиотеката.