Джуд Деверо - Сърце от лед

Блеър се облегна на горната табла на леглото си от богато украсено орехово дърво, с единия крак на пода, а другия — подгънат върху леглото, така че се виждаше ластикът на турските й шалвари. Голямата й, боядисана в синьо и бяло стая се намираше на втория етаж и през западния прозорец се откриваше чудесен изглед към Еърс Пийк. Първоначално Блеър заемаше стая на първия етаж, при другите членове на семейството, но след като напусна Чандлър на дванадесет години, Оупъл забременя и мистър Гейтс преустрои стаята й в помещение за пеленаче с баня. Оупъл изгуби бебето и сега детската стая беше празна, населена единствено с кукли и оловни войничета, които мистър Гейтс беше купувал през време на бременността на жена си.

— Наистина не мога да разбера защо трябва да отиваме с Леандър в града — каза Блеър на Хюстън, която седеше сковано в бялото кресло, тапицирано с брокат. — Не съм те виждала толкова години, а все трябва да те деля с него.

Хюстън великодушно се усмихна.

— Леандър помоли да го придружим, не аз него. Понякога имам чувството, че не можеш да го понасяш. Просто не разбирам как е възможно такова нещо. Той е приятелски настроен към теб, деликатен, има положение в обществото и…

— … И те е обсебил напълно! — избухна Блеър и скочи от леглото. Хюстън се стресна от буйната й реакция. — Не разбираш ли, че във висшето училище работех с много жени като теб! Жени, които бяха толкова нещастни, че на няколко пъти опитваха да сложат край на живота си!

— Самоубийство? Блеър, изобщо не проумявам за какво говориш. Аз нямам намерение да се самоубивам. — Хюстън беше неприятно засегната от остротата на сестра си.

— Хюстън — продължи Блеър с по-спокоен глас, тъй като, изглежда, беше забелязала неудобството й, — бих искала сама да разбереш до каква степен си се променила. Преди беше толкова весела, а сега си хладна и сдържана. Знам, че трябва да се съобразяваш с Гейтс, но защо искаш непременно да се омъжиш за човек, който е същият като него?

Хюстън стана, сложи ръка върху тоалетното шкафче от орехово дърво и погали с пръсти обкованата в сребро четка за коса на Блеър.

— Леандър не е като мистър Гейтс. Всъщност той е съвършено различен. Блеър! — Тя погледна към сестра си в голямото огледало над скрина. — Аз обичам Леандър. Обичам го вече много години и никога не съм имала друго желание, освен да се омъжа за него, да си родя деца и да се грижа за семейството си. Не мога да върша нещо голямо и благородно, към каквото очевидно се стремиш ти. Не виждаш ли, че съм щастлива?

— Иска ми се да ти повярвам — каза искрено Блеър. — Но нещо ми пречи да го сторя. Вероятно мразя начина, по който Леандър се отнася с теб. Сякаш вече си негова собственост. Когато ви видя двамата заедно, имам чувството, че виждам съпружеска двойка, която е женена вече двадесет години.

— Толкова отдавна сме заедно. — Хюстън отново се обърна с лице към сестра си. — Какво друго бих могла да търся у един съпруг освен разбирателство?

— На мен най-сполучливи ми се струват браковете, в които съпрузите взаимно се намират за интересни. Ти и Леандър прекалено много си приличате. Ако той беше жена, щеше да бъде безупречна дама.

— Като мен — прошепна Хюстън. — Но аз не винаги съм безупречна дама. Има неща, които…

— Например Сади?

— Откъде знаеш за това? — сепна се Хюстън.

— Мередит ми разправи. Какво смяташ, че ще каже твоят скъп Леандър, ако научи, че всяка сряда излагаш живота си на опасност? И ще подобава ли на хирург с неговата репутация да се яви пред олтара с една криминална престъпничка?

— Аз не съм криминален елемент. Върша нещо, което е само от полза за този град — отговори възбудено Хюстън, но бързо се укроти. Направи движение, сякаш втъкваше невидим фуркет в спретнато навития на тила й кок. Грижливо подредени къдрици обкръжаваха челото й под кокетна шапчица, украсена с пера в преливащо син цвят. — Надявам се никога да не го узнае.

— Ха! Този надут и разглезен мъж ще ти забрани да се занимаваш с нещо, свързано с обикновени работници. А ти, Хюстън, до такава степен си свикнала да се подчиняваш, че ще направиш с готовност онова, което ти заповяда.

— Може би и бездруго ще се откажа от ролята на Сади, когато се омъжа за него — промълви с въздишка Хюстън.

Внезапно Блеър падна на колене пред сестра си и улови ръцете й.

— Тревожа се за теб. Ти не си момичето, с което израснах. Гейтс и Уестфийлд убиха твоята жизненост. Когато бяхме деца, ти подхващаше битки със снежни топки с най-силните момчета. Днес се държиш така, сякаш се страхуваш от всичко на този свят. Даже когато вършиш такова чудесно нещо, като посещаваш миньорските лагери, преоблечена като вехтошарка, го правиш тайно. О, Хюстън!…