Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън с мъка сдържаше сълзите си. Почувства се по-добре, като остана сама с Лий. Беше свикнала с него и се чувстваше на сигурно място. Той беше единственият оазис на разума в нейния живот.

— Пак мистър Гейтс. Държи се лошо с Блеър, постоянно й натяква, че от нея няма никаква полза, че я е смятал за безнадежден случай още когато е била малко дете, и непрекъснато изисква да се откаже от медицината и да остане в Чандлър. Освен това никога не пропуска да посочи за пример мен. О, Лий…

— Да, сладката ми — каза Лий и я притегли в обятията си. — Ти си просто съвършена. Толкова добра и сладка, и гальовна, и…

Тя се отдръпна от него.

— Мека? Да не би да ме сравняваш със сметанов сладкиш?

— Не — отговори с усмивка Лий. — Исках само да изразя колко си красива и сладка и колко трогателно се грижиш за сестра си; но смятам, че Блеър трябваше да е подготвена за критика, щом е решила да става лекарка.

— Ти не би поискал тя да се откаже от медицината, нали?

— Нямам понятие какво би трябвало да прави сестра ти. Не съм отговорен за нея. — Той отново я притегли към себе си. — Всъщност защо говорим за Блеър? Трябва да мислим за нас, за нашето общо бъдеще.

Притисна я още по-плътно до себе си и нежно захапа ушенцето й. Тази част от ухажването на годеника й не харесваше на Хюстън. Толкова се радваше, че има Лий, беше й близък като никой друг. И без това ги смятаха за „двойка“ още когато тя беше на шест, а той на дванадесет години. Днес, вече двадесетгодишна, тя имаше зад себе си дълъг период, който я свързваше с Леандър Уестфийлд. През цялото това време беше знаела, че един ден ще стане мисис Леандър Уестфийлд. Цялото й образование, всичко, което бе научила досега, беше подготовка за бъдещия й брак с него.

Но преди няколко месеца, когато се беше завърнал от своето следване в Европа, Леандър беше започнал да я целува, да я притиска върху седалката на кабриолета, да посяга към дрехите й, а единственото, което в тези моменти усещаше Хюстън, беше желанието да избяга от нежностите му. Това ужасно ядосваше Лий. Той най-често я наричаше своята ледена принцеса и веднага я отвеждаше в къщи.

Хюстън знаеше, че би трябвало да реагира на опитите му за сближаване. Въпреки славата си на град със строги нрави, Чандлър в Колорадо беше просветен град — поне що се отнася до жените. Но работата беше там, че Хюстън не изпитваше абсолютно нищо, когато Лий я докосваше. Тази липса на ответна реакция често я караше да плаче нощем. Не си представяше, че би могла да обича някого повече от Леандър, но просто не беше в състояние да отговори на милувките му.

Той очевидно четеше мислите й, защото се отдръпна от нея с пламнали от гняв очи.

— Остават само три седмици до сватбата — промълви с надежда Хюстън. — Когато се оженим…

— Какво ще стане тогава? — попита той, поглеждайки я накриво. — Ледената принцеса ще се разтопи ли?

— Надявам се — прошепна тя, повече за свое, отколкото за негово успокоение. — Никой не се надява на това по-силно от мен.

Известно време и двамата мълчаха.

— Подготви ли се вече за приема, който дава утре губернаторът? — запита Лий, извади дълга тънка пура от джоба на жилетката си и я запали.

Хюстън се усмихна боязливо. Първите минути, след като го беше отблъснала, бяха винаги най-тежките.

— Модната ми рокля от Уърт виси изгладена в гардероба.

— Губернаторът ще се влюби в теб. Сигурен съм в това. — Той й се усмихна, но тя почувства, че усмивката му е принудена. — Един ден най-хубавата жена на този щат ще бъде моя.

Тя се опита да се отпусне. Прием у губернатора не беше проблем за нея. Това беше нещо, за което я бяха обучили. Може би беше по-добре да се запише в курс, който учи жените да не стават фригидни съпруги. Знаеше, че някои мъже са на мнение, че жените не бива да се отдават на сексуални удоволствия; но също така знаеше, че Леандър беше изключение. Той очакваше от нея да изпитва наслада от физическата любов. Изрично й беше обяснил това и Хюстън си внушаваше, че след сватбата нещата ще се оправят. Но в повечето случаи тя се чувстваше по-скоро отблъсната, когато той я целуваше.

— Утре трябва да ходя в града — каза той, прекъсвайки хода на мислите й. — Би ли желала да ме придружиш?

— Много ще се радвам. О! Блеър искаше да намине към редакцията на вестника. Мисля, че някой й е изпратил ново медицинско списание от Ню Йорк.

Когато Леандър потегли, Хюстън се облегна на тапицираната седалка и се замисли какво ли би казал той, ако знаеше, че неговата „покорна“ бъдеща съпруга един път седмично предприемаше неща, които се смятаха за незаконни.