Джуд Деверо - Сърце от лед

— За щастие аз имам още една дъщеря, която спазва правилата на благоприличието.

Хюстън трепна, когато чу този израз, който прекалено често беше е устата му. Мразеше да я сравняват с Блеър, особено когато сравнението беше във вреда на сестра й.

Едва бяха заели местата си край голямата махагонова маса, всеки пред своите прибори от порцелан, кристал и тежко сребро — Дънкан начело на масата, Оупъл Гейтс на другия край, а близначките вляво и вдясно, — когато препирнята избухна отново.

— Би могло да се очаква, че поне с майка си ще се съобразяваш — заговори Дънкан, гледайки възмутено към Блеър, докато поставяха пред него петкилограмовото печено. Той посегна към ножа за разрязване и продължи: — Може ли да си такава егоистка? Нима всички останали хора са ти безразлични? Майка ти нищо ли не представлява за теб?

Блеър погледна със стиснати зъби към майка си. Оупъл изглеждаше като избеляло копие на своите хубави дъщери. Ако някога беше притежавала нещо като темперамент, той или беше изчезнал, или беше вкопан някъде много дълбоко.

— Майко — обърна се към нея момичето, — ти искаш ли от мен да закача медицината на пирона, да се върна в Чандлър, да се омъжа за някой дебел банкер и да народя дузина деца?

Оупъл се усмихна с любов на дъщеря си, докато си вземаше от подноса, подаван от прислужницата, микроскопична порция патладжани.

— Искам да бъдеш щастлива, мила моя, и смятам, че вършиш нещо много благородно, като спасяваш живота на другите хора.

Блеър хвърли тържествуващ поглед към втория си баща:

— Заради тебе Хюстън се отказа от собствен живот. Това не ти ли е достатъчно? И моя живот ли искаш да разрушиш?

— Хюстън — изрева Дънкан и така силно стисна дръжката на ножа, че кокалчетата му побеляха, — ще позволиш ли на сестра си да твърди такива нечувани неща за теб?

Хюстън премести поглед от сестра си към втория си баща. В никакъв случай не искаше да взема страната на един от двамата. След сватбата Блеър щеше да се върне в Пенсилвания, но тя щеше да остане да живее в един и същ град с втория си баща. Затова усети облекчение, когато в този момент слугинята съобщи за идването на доктор Леандър Уестфийлд. Хюстън стана бързо от стола си.

— Сюзън — каза тя на прислужницата, — поставете още един прибор.

Леандър вече влизате с дълги самоуверени крачки в столовата.

Беше висок, строен, тъмнокос и представителен мъж със зелени очи, на които никоя жена не можеше да устои, както една приятелка на Хюстън веднъж й беше доверила. При това той излъчваше такова достойнство, че жените по улицата се спираха и дълго гледаха след него. Леандър поздрави мистър и мисис Гейтс, после се наведе през масата и бързо целуна Хюстън по бузата. Да се целува публично жена, дори когато е собствената, беше нарушение на всички добри нрави, но Леандър се държеше така, че към него проявяваха снизхождение за неща, които бяха непростими за останалите мъже.

— Желаеш ли да вечеряш с нас? — попита учтиво Хюстън и му посочи мястото до себе си.

— Благодаря, вече съм вечерял, но може би след това ще изпия чаша кафе. Добър вечер, Блеър — каза той, докато се настаняваше срещу нея.

Вместо отговор Блеър само го погледна и започна да човърка зеленчуците, които беше натрупала в чинията си.

— Блеър, не можеш ли да кажеш на Леандър добър ден, когато те поздравява? — изфуча Дънкан от другия край на масата.

— Но тя не може да говори с пълна уста, мистър Гейтс — каза весело Леандър и с известно учудване се взря в Блеър. После се обърна към Хюстън и усмихнато продължи: — Днес си хубава като истинска годеница.

— Годеница! — изсъска Блеър, скочи от стола си, така че той за малко не се преобърна, и бързо напусна стаята.

— Това вече на нищо… — извика Дънкан, остави вилицата си и понечи да стане от масата.

Но Хюстън предотврати това с думите:

— Моля те, недей. Сигурно нещо много я е развълнувало. Може би й липсват приятелите от Пенсилвания. Леандър, ти нали искаше да говориш с мен за сватбата? Не може ли да го направим веднага?

— Но разбира се.

Леандър мълчаливо я придружи до кабриолета си, който чакаше пред вратата. Подкара коня нагоре по Секънд стрийт и спря в една от многото задънени улички на Чандлър. Вече се свечеряваше и надолу от планината се спускаше студен вятър. Хюстън се отдръпна в най-отдалечения ъгъл на файтона.

— А сега ми разкажи какво става — каза Леандър, намота юздите около ръчката, затегна спирачките и се обърна към нея: — Изглеждаш ми толкова разстроена, колкото и Блеър.