Джуд Деверо - Сърце от лед

— Не е лошо за един работник от конюшнята, а? — започна Кен, наблюдавайки Джейкъб Фентън през облака дим на своята пура.

— Е, добре. Показа ми новата си къща. Какво ще искаш сега от мен?

— Нищо. Стига ми удовлетворението, че те виждам тук, на моята маса.

— Надявам се, че не очакваш от мен да ти повярвам. Човек, който си е направил толкова труд да ми покаже колко далеч е стигнал в живота, няма да се задоволи с една вечеря. Но те предупреждавам. Само ако се опиташ да ми отнемеш онова, което ми принадлежи, аз ще…

— Какво? Ще подкупиш още адвокати? Онези трима мерзавци са още живи и аз мога да им платя повече, отколкото ти притежаваш, за да кажат истината.

— Типично за един Тагърт. Той винаги заграбва онова, което не му принадлежи. Твоят баща открадна Чарити, едно сладко малко същество, и я накара да изтърпи такива ужаси, че накрая се обеси.

Лицето на Кен стана тъмночервено от гняв.

— Хорас Фентън стана причина за смъртта на моята майка, а всичко, което ти притежаваш, е откраднато от мен.

— Ти нищо не си притежавал. Всичко беше мое. Аз управлявах бизнеса с години и ако си мислиш, че е трябвало да се оттегля и да гледам как едно хленчещо бебе ми отнема всичко, много се лъжеш. По-добре да бях се погрижил бебето да не преживее първите си дни. Защото ти, един Тагърт, се осмели да ми отнемеш дъщерята. Да не би да си очаквал, че ще позволя да направиш с нея онова, което твоят баща направи е Чарити?

Кен пристъпи към дребния възрастен мъж.

— Погледни по-внимателно тази къща. Това е, което щях да направя със скъпоценната ти дъщеря. Ето така щях да се отнеса към нея.

Джейкъб изгаси пурата си.

— Нищо нямаше да направиш. Никога ли не ти е идвало наум, че ти сторих добро, като те изгоних! Твоята омраза те направи богат човек. Ако беше получил Памела и парите на баща ми като добавка, нямаше да употребиш нито един ден от живота си за работа.

Джейкъб тръгна към вратата.

— И още нещо, Тагърт. В случай че се опиташ да си възвърнеш онова, което по твое мнение ти принадлежи, аз ще изправя пред съда хубавата ти жена — за нелегални действия в моите каменовъглени мини.

— Какво? — изпъшка Кен.

— От дълго време се питам дали и ти си вътре — отговори с усмивка Джейкъб. — Добре дошъл в света на богатите. Никога не можеш да бъдеш сигурен дали човекът до теб те иска за съпруг или иска само парите ти. Тази сладка малка лейди, за която си се оженил, е затънала до гуша в един заговор. Използва всяка връзка, в това число семейните отношения между теб и мен, за да подстрекава миньорите към нещо, което може да избие в кърваво въстание. По-добре е да я предупредиш. Защото ако не се научи да спазва мярката, аз вече няма да вземам под внимание връзката й със семейство Тагърт. Желая ти лека нощ.

Джейкъб Фентън спокойно напусна кабинета на Кен.

Кен остана дълго време да седи пред своята скъпоценна писалищна маса. Никой не го обезпокои през времето, през което изпи почти цяла бутилка уиски.

— Мис Хюстън! — извика Сюзън, нахлувайки в салона, където Хюстън се разхождаше напред-назад между прозорците и камината. — Мистър Кен желае веднага да отидете в неговия кабинет Изглежда страшно разгневен.

Хюстън пое дълбоко въздух, приглади роклята си и тръгна по коридора. Преди два часа Джейкъб любезно й беше пожелал лека нощ и си беше отишъл заедно с дъщеря си. От момента, в който Фентънови бяха напуснали къщата, Хюстън не беше правила нищо друго, освен да разсъждава. Никога досега не беше се замисляла докъде ще я доведе сегашният и живот. До днес тя просто вземаше онова, което животът и предлагаше. Но тази вечер настъпи мигът, когато трябваше сама да определи по-нататъшната си съдба.

Кен седеше без сако зад писалището, ризата ме беше разкопчана почти до колана. В ръка стискаше празна бутилка от уиски.

— Мислех, че искаш да работиш — промълви тя.

— Ти развали всичко Ти и твоят навик да си служиш с лъжи развалиха всичко!

— Аз… аз нямам представа за какво говориш — отвърна тя и седна на едно от двете кожени кресла, поставени пред писалищната маса.

— Ти си искала не само моите пари, но и връзките ми е Фентън. Знаела си, че Фентън ще търпи нелегалните ти машинации, защото трябва да се съобразява е мен. Сега ми кажи само едно — двете със сестра ти ли измислихте този заговор?

Хюстън се надигна и застана гордо изправена пред бюрото му.

— В това, което казваш, липсва всякаква логика. Аз узнах името на майка ти в деня на нашата сватба. Как бих могла да използвам нещо, за което дори не съм подозирала?