Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън седна отново в синьото брокатено кресло. Тя не можеше да го освободи от болката му — Кен трябваше да живее е тази трагедия. Тук думите не помагаха.

— Значи ти си израснал у Фентънови — каза най-после тя.

— Ако с това искаш да кажеш, че някой ме е отгледал и възпитал, лъжеш се! — изфуча той. — Когато отворили завещанието на Хорас Фентън два дни след неговото самоубийство, се разбрало, че той е завещал всичко, което притежава, на сина на Чарити.

— На теб?

— На мен. Джейкъб не получил нито цент от наследството на Фентън. Бил определен само за настойник на Кен Франклин Тагърт — внука на Хорас Фентън, който бил едва на три дни.

— Нищо не разбирам — прошепна Хюстън. — Аз си мислех…

— Мислеше си, че съм дошъл беден на този свят. В продължение на десет часа Джейкъб не напуснал стаята, в която било прочетено завещанието, а когато най-после излязъл заедно с адвокатите, вече бил успял да ги подкупи всичките — и по този начин можал да представи пред съда едно фалшифицирано завещание, в което пишело, че той е единствен наследник на Хорас Фентън.

— А ти?

— Пуснали слух, че бебето на Чарити е умряло при раждането, и първите шест години от моя живот преминаха в пътуване от една ферма към друга. Джейкъб се страхувал, че мога да науча истината за произхода си, ако остана прекалено дълго при едно и също семейство.

— Или пък другите Тагърт могат да подушат, че още си между живите. Не мога да си представя, че Раф би гледал спокойно как лишават племенника му от неговото законно наследство.

— Парите дават сила, а никой от Тагъртови не е имал някога пари.

Хюстън неспокойно бродеше из стаята.

— Джейкъб не е искал да се откаже от онова, за което е работил в течение на много години. Сигурно е имал доверие в Хорас като в истински баща. Обаче в последната минута Хорас го е лишил от наследство, като че синът му никога не е представлявал нещо за него. Всичко е получило едно пеленаче на три дни.

— Да не би да вземаш неговата страна?

— Разбира се, че не. Опитвам се само да си изясня как е могъл да ти причини толкова много зло. Какво например би станало с него, ако беше управлявал и увеличил състоянието вместо теб, но ти, щом станеш пълнолетен, го изгониш?

— Никога не бих направил подобно нещо.

— Той, разбира се, не е могъл да знае това. Какво ще стане сега? Ще го дадеш ли под съд?

— По дяволите! Не! Аз знам истината от години.

— Смяташ да му отнемеш състоянието, нали? Но в момента твоят син живее при Фентън и ти не би искал да го прогониш от собствения му дом. Или искаш?

— Почакай поне още няколко секунди, преди отново да вземеш страната на Фентън. Всичко, което някога съм искал, е следното: един ден Фентън да седне на моята маса и тя да бъде по-голяма от неговата, а начело на тази маса да седи първокласна лейди.

Хюстън го гледа мълчаливо почти цяла минута.

— Може би ще трябва да ми разкажеш и останалата част от историята. Защо е тази покана за вечеря и каква роля трябва да играя аз в случая? — попита тихо тя. В сърцето й се промъкна смразяваш страх.

Кен се обърна е гръб към нея.

— През всичките тези години, когато работех в конюшнята и лъсках ботушите на Фентън, си мислех, че съм побъркан, но непрекъснато си представях, че притежавам огромна къща като неговата. После се влюбих в Пам, а една сутрин чух, че тя е събрала нещата си, напуснала е къщата и ми е оставила петстотин долара и прощално писмо, в което ми благодареше за „удоволствието“ с мен. Джейкъб ме замъкна в кабинета си и започна да ми крещи, че никога няма да получа онова, за което той упорито е работил. Тогава смятах, че има предвид Памела. Взех петстотинте долара и заминах за Калифорния. А след няколко години, когато вече не бях беден, започнах да си задавам въпроса, какво в действителност е имал предвид Фентън, когато ми каза ония думи и ме изхвърли от къщата си. Наех няколко души да открият истината за мен. Това продължи известно време, но моята упоритост беше възнаградена. — Кен посочи с ръка документите, които лежаха на масата.

— И си постави за цел да отмъстиш на мистър Фентън — прошепна Хюстън. — А аз представлявам част от твоето отмъщение.

— В известен смисъл. Отначало исках само да спечеля много пари и да се отърва от грижата, че може отново да ми се наложи да работя в конюшня. Но когато разбрах какво огромно състояние са ми отнели, започнах да си мечтая как ще поканя Фентън на вечеря в една къща, която ще бъде пет пъти по-голяма от неговата, а на почетното място на масата ще седи Памела — дъщерята, за която аз не бях достоен според него.