Джуд Деверо - Рийган

— Не — прошепна тя и преглътна сълзите си. Онова, което казваше, беше действително толкова логично: естествено тя щеше да роди детето и естествено щеше да се омъжи за него, защото действително не й оставаше нищо друго. Никога нямаше да изтръгне от Травис нещо, което тя притежава, ако той си наумеше, че е негово. Що се отнасяше до облеклото й — нима наистина беше толкова важно? Понеже нямаше да бъде брак по любов, можеше да се откаже и от една хубава рокля.

— Аз съм готова — каза тя язвително.

— Няма да те бесят — отговори той и се изсмя тихо. — И може би днес вечерта ще те обезщетя за този ден.

Докато вървеше пред него в салона, тя си мислеше, че той никога нямаше да разбере, че сватбата трябва да бъде връхна точка в живота на жената. Върховен миг, в който знае, че всички я обичат и всеки чистосърдечно й желае щастие. Цял живот щеше да си спомня за тази потайна, меланхолична малобройна церемония, заобиколена от чужди хора, които бяха свидетели на една венчавка, станала не заради самата нея, а заради плода, който носеше в утробата си. Механично каза на необходимото място „да“, когато я попитаха дали иска да вземе за мъж Травис. Настъпи моментът, когато Травис трябваше да й сложи венчалния пръстен и Марта понечи да му услужи със своята собствена халка. Рийган отхвърли предложението й с любезна благодарност и заяви, че един пръстен не бил толкова важен.

В края на венчавката никой не се усмихваше, а когато Травис се обърна към нея, за да й дари венчалната целувка, Рийган наклони бузата си. Отпи от виното, което й предложи съдията, и само кимна мълчаливо, когато Травис каза, че вече е време да тръгват.

С фалшива усмивка тя се сбогува с Марта и съдията и им благодари любезно, когато Травис вече й помагаше да се качи на седалката. Вълненията през този ден и сватбата — ако можеше да я нарече така — я бяха съсипали. Тя се отпусна на облегалката, а Травис я притегли към себе си.

— Не беше впечатляващо, нали? — попита той. — Не е сватба, за която булката би могла да разправя и на внуците си.

— Не е — каза тя само, иначе в същия миг щеше да се разплаче на глас. Предпочиташе да поспи. Може би после щеше да мисли с по-леко сърце за бебето си и новото си брачно положение.

Когато каруцата спря отново, тя действително беше задрямала. Травис я свали от капрата на пътната кола и я понесе нагоре по някакво стълбище.

— Пристигнахме ли? — измърмори тя в съня си.

— Още не. — Гласът му звучеше сериозно, не се долавяха ироничните нотки, които обикновено така я смущаваха. — Намираме се в една странноприемница. Утре сутринта ще се отправим на път за в къщи.

Тя само кимна и се сгуши до него. Така или иначе това беше сватбената й нощ и макар Травис да не умееше да отпразнува една сватба, все пак се отнасяше към нощите така, че желанията й не оставаха несбъднати.

Той я сложи на леглото и тя се заслуша в стъпките му по стълбището, докато носеше багажа. Може би въобще не беше толкова лошо, че се омъжи за Травис. Поне се избави от загрижеността си, че просто ще я зареже в една непозната страна. Усмихна се, когато усети топлите му устни върху бузите си.

— Ей сега ще се върна — каза той и от думите му я побиха сладостни тръпки по гърба. — Почини си малко. Ще ти е от полза.

Когато вратата се затвори след него, тя се отпусна в леглото и кръстоса длани под тила си. Гледаше към тавана, без да го вижда. Днес беше сватбената й нощ. Миналата година се беше омъжила една от слугините и на следващото утро всички безмилостно й се подиграваха. Рийган не разбра тогава защо момичето гледаше всички със сияещи очи, сякаш нищо не можеше да я уязви. Сега вече знаеше защо.

Изведнъж седна на леглото. Възможно е наистина да очаква дете и отдавна да е загубила своята невинност, ала тази вечер действително се чувстваше като девственица. С разнежен поглед към затворената врата тя си помисли колко съобразително беше от негова страна да я остави сама, за да има преди всичко време да се подготви за сватбената нощ. Паница с гореща вода я чакаше в единия ъгъл на стаята върху старинния скрин. Предполагаше, че той беше изпратил някого преди тях да се погрижи за всички тези неща. Травис беше оставил дори ключовете от куфара върху леглото.

Припряно, защото знаеше, че Травис ще бъде нетърпелив жених и няма да се забави дълго, тя отвори куфара и започна да тършува сред хубавите дрехи, които Сара беше ушила за нея. На дъното на куфара откри рокля от изключително фина коприна със сребърни нишки в тъканта. Тя беше почти прозрачна, виждаха се контурите на ръката й, когато я държеше отдолу. За някои неща само се намекваше и те оставаха по тайнствен начин скрити от мъжкото око. Беше решила да пази тази великолепна рокля от жълтеникава коприна за специални случаи.