Джуд Деверо - Рийган

Тя кимна и се опита да се отпусне. Затвори очи и се предаде изцяло в ръцете на Травис. Надали забеляза, че той свали роклята й и я положи гола с лице към леглото. Нежният тембър на гласа му засилваше това ново приятно чувство, което изживяваше сега.

— Когато бях юноша — прошепна той — пътувах цели четири години по моретата с китоловен кораб. Бяха страховити времена, но поне имаше няколко интересни слизания на сушата. Тогава и научих това в Китай.

Каквото и да беше научил там, тя го приемаше с благодарност. Ръцете му потъваха в плътта й и понякога й причиняваха болка, ала тя скоро усети, че болките в гърба и краката й изчезваха, мускулите й се отпускаха. Пръстите му танцуваха по гръбнака и разплитаха тези болезнени възли по мускулите й, които се бяха образували при продължилото с часове клечане в уличката. Схващанията в прасците и раменете се оттичаха, а когато масажираше бедрата й, това приятно усещане се разля по цялото й тяло. Ръцете й отново се отпуснаха и възвърнаха гъвкавостта си.

Рийган не искаше да помръдне от страх, че ще развали това приятно усещане. Травис я обърна просто като кукла по гръб и започна да я масажира отпред. От краката нагоре разтриваше, потупваше, придърпваше и галеше всяка фибра, всяка пора на кожата й. Когато стигна до лицето и с палци започна да масажира нежно мускулите на бузите и ноздрите й, тя лежеше вече примряла в ръцете му, сякаш беше в несвяст.

Беше толкова поразена от това вълшебно чувство на отпускане, че не усети какво чувствено въздействие имаше масажа му. Кожата й сякаш започна да пука в силните му длани, тя лежеше гола-голеничка пред него като уморена котка, опънала се на слънцето, чакаща великото приключение.

Когато дланите на Травис се плъзнаха отново по бедрата й, тя неволно се усмихна, сякаш той изпълняваше едно неизречено желание. Със затворени очи и възбудени сетива усещаше как леко се променя натискът на пръстите му. Беше само един слаб сигнал, но тя го усещаше достатъчно ясно.

— Да, скъпа моя, да — каза той с нисък, възбуждащ глас. Не я докосваше с устни, нито с друга част на тялото си.

Усещаше само дланите му, тези огромни, великолепни длани, които — беше видяла с очите си — мятаха възрастни мъже във въздуха така, сякаш бяха направени от картон. Широките мазолести пръсти се движеха нежно и твърде възбуждащо по кожата й.

Рийган усети приглушено бръмчене в тялото си, сякаш някаква странна машина започна да работи вътре в нея. Изви се леко нагоре в едно ритмично движение и уви ръце около него.

— Моля те, — прошепна тя, докато галеше тила му — моля те…

Травис спонтанно откликна на молбата й. Нейната младост, нейната хубост, непорочната чувственост на любовната й игра въздействаха невероятно притегателно, и когато той проникна в нея, това стана много бавно, много предпазливо, за да не разруши тази нежна, почти благоговейна особеност на любовния им акт.

Инстинктивно Рийган се увличаше в любовната омая, искаше да удължи още възбуждащата игра и следеше нежния му ритъм, за да съхрани този сладостен миг, сякаш бяха божествени същества, които се любеха и можеха да останат в състояние на вечно блаженство. Задиша учестено, блаженството се превърна в глад, който търсеше своето утоляване и когато страстта им достигна своя връх, Рийган извика и усети, че от очите й текат сълзи, толкова цялостно беше удовлетворението от този любовен акт.

После те лежаха известно време безмълвни, отнесени в едно море на небитието, щастливи, задоволени, обзети от безметежно спокойствие.

Травис се отдели бавно от нея, подпря глава на лакът и я загледа отгоре. Кафявите му очи бяха като черни кладенци и за пръв път тя забеляза колко гъсти бяха късите му мигли. Кой е този мъж, който заставя тялото ми да пее по такъв прелестен начин? Защо ме държи в плен и същевременно се грижи за мен? Защо ме заробва, макар че понякога изглежда съжалява? Как може един мъж да е едновременно толкова силен и толкова нежен?

За пръв път изцяло осъзна каква загадка беше този мъж за нея. Що за мисли пробягваха зад челото му, докато я разглеждаше безмълвно? Кои са близките му? Вдигна ръка и прокара пръсти по бузата си. Кой беше този мъж, който явно вярваше, че може да вземе всичко, което му се прииска? Беше ли въобще способен да обича? Можеше ли жена да обуздае един такъв мъж, да завоюва едно такова силно сърце и да го задържи със слабите си ръце?

Тя сложи длан върху голата му гръд, усети силния пулс между пръстите си, събра няколко косъма върху гръдта му в къдрица и я уви около палеца си. После, водена от внезапен импулс, я дръпна силно.