Джуд Деверо - Спомен

— Нараняваш ме — успя да промълви той.

Кали долови болката в гласа му и за хиляден път през живота си прокле чувството му за чест. Без съмнение той смята, че вършат нещо греховно. Как може нещо, което вършат заедно, да е грях?

Талис протегна ръце, за да й помогне да стане, но внимаваше да я държи далеч от себе си.

Кали въздъхна и прие помощта; опита се да го измами и да го целуне. Със смях Талис се отдръпна.

— Погледни косата ми. Не е ли посивяла? Ти ме състаряваш. Нямаш ли чувство за почтеност? Момичетата трябва да стоят настрана от мъжете. Те не се хвърлят отгоре им и не ги събарят на земята.

Кали се засмя, когато той я завъртя и започна да завързва роклята й. Без корсета не й стоеше толкова добре, но определено бе по-удобно.

— Чудно — толкова си силен, че счупи вратата, а не ти стигат сили да ме държиш. Освен ако аз не съм по-силна от дъбовата врата.

Докато завързваше последната връзка, не успя да се стърпи и я целуна по врата.

— Ти си по-силна от всички дъбове на света.

— О? Нима?

Преди да се обърне към него, той така затегна връзките, че тя рязко си пое въздух и се хвана за стомаха.

— Кали, трябва да се държиш прилично. Аз съм само мъж.

Тя се засмя на безпомощните нотки.

— А аз съм доволна, че най-после забеляза, че аз пък съм жена — обади се тихо тя.

— Да — съгласи се той, а гласът му бе пълен със съжаление. Почти със сълзи, сякаш много го болеше, се съгласи: — Да, забелязах, че си жена.

Завъртя я за раменете и се вгледа в очите й. Не се налагаше да отбелязва, че сега нещата между тях са променени. Не само че се бяха преместили от фермата, но тази вечер продължиха започнатото в деня на първата среща с Джон Хадли. А през изминалата седмица разбраха и как раздялата се отразява на двамата.

— Ела да поседиш при мен — повика я той и се настани в една от бойниците — облегна гръб в едната стена, а дългите му крака се подпряха в отсрещната. Протегна ръце да я поеме. Кали веднага прие поканата и се настани в скута му: краката й — върху неговите, а гърбът й — опрян на гърдите му.

— Стой мирна — нареди Талис така, че Кали се засмя. — Разкажи ми всичко — подкани я той, когато тя най-после спря да шава. — Разкажи ми всичко значително и незначително, което си сторила, видяла или помислила, откакто те видях за последен път. Измисляла ли си истории, разказвала ли си ги на някого?

Облегната на рамото му, тя се наслаждаваше на ревността в гласа му. Дали да не го подиграе, да му каже, че е била толкова щастлива без него. Не можеше. От друга страна, не й се искаше да мисли, че тя е потисната. Щеше да се разтревожи.

— Тъжна си — отбеляза той, усещайки настроението й.

— Не, не. Не съм. Всичко е чудесно. Толкова е хубаво да има такива прекрасни жени около мен. Те са ми като сестри: внимателни, учат ме на толкова много неща.

Талис зарови нос в косите й, вдъхвайки аромата. По-рано често си мислеше, че косите на Кали само пречат. Ако не бяха оплетени, постоянно се закачаха по клоните на дърветата, по трънаците, даже но ръцете му. Кога бяха станали толкова красиви?

— Лъжеш — отсече той. — Кажи ми истината.

Тя замълча.

— Хайде, забрави ли кой съм? — попита той подкупващо. — Нали знаеш, че няма как да ме излъжеш.

Кали заговори, а гласът й трепереше от сълзи.

— Ти ме забрави.

Отдръпна се, за да вижда профила й.

— Как можеш да приказваш такива неща? Нито миг не съм спрял да мисля за теб. Каквото и да погледнех, с когото и да разговарях, все за теб се сещах. Бях като…

Спря. Не искаше да й казва повече. Все пак трябваше да съхрани мъжкото си достойнство. Не биваше да й казва цялата истина.

Кали се усмихна. Нямаше нужда от повече.

— Беше потиснат без мен и искаше да ме впечатлиш.

— Ха! — възрази той. — Да те впечатля? Толкова малко е нужно да те впечатля. Погледни се. Толкова си дребничка, че мога да те смачкам.

Обви кръста й с ръце и я стисна така здраво, че дишането й секна. Сетне освободи хватката.

Смеейки се, тя се облегна пак назад.

След време той подхвана предпазливо:

— Искам да се гордееш с мен. Искам да ти покажа какво умея с меча.

Никога нямаше да му признае, че ще го обича независимо дали умее да борави с меча и конете, или не. Тя просто го обича. Обича го със или без умения, даже, както каза Дороти — със или без ръце и крака.

— Много ли неща научи? — попита тя, не че я интересуваше, но това е важно за него, а той е всичко за нея.

Когато той не отговори, разбра, че нещо го тормози. Подозираше го от известно време. Непременно трябваше да разбере какво е и да му помогне. Няма значение, че умира от скука в компанията на тълпа сервилни жени с празни глави. За нея значение имаше само дали Талис е щастлив или не.