Джуд Деверо - Спомен

Сълзите рукнаха — огромни сълзи на самосъжаление. Нора изчака да се посъвзема.

— В миналото — започна нежно тя, — си обичала изключително силно един мъж. Обичала си го толкова, че макар да минаваш през времето, не успяваш да забравиш тази любов. Никой друг не е в състояние да заслужи същата любов. Дори когато срещнеш мъж, достоен за обич, ти го изтласкваш встрани, защото продължаваш да обичаш мъжа от миналото.

Издухах си носа.

— Всичко това ми е от голяма полза, когато вечер си лягам сама.

Нора се усмихна, но не каза нищо.

Подсмъркнах и умът ми заработи отново.

— Добре, продължавам да го обичам, а той? Какво изпитва той към мен?

— Обича те не по-малко.

В главата ми забушуваха толкова много мисли, че езикът ми се преплете, докато се опитвах да ги изкара наведнъж.

— Искаш да ме увериш, че някъде там навън един мъж ме обича толкова силно, колкото и аз него, и всичко е било заложено в някой наш предишен живот? Търси ли ме? Как ще го намеря? Отказва ли на други жени, докато ме чака? Какво да направя?

Нора се натъжи.

— Вече ти казах.

Аз съм човек на действието, не се примирявам с нещата, каквито са. Никога не съм смятала, че човек трябва да приема всичко, което му се предлага; ако нещо не ти допада, трябва да направиш всичко възможно да го промениш. А виждах, че Нора е от хората, които приемат даденостите.

Поех дълбоко въздух.

— Можеш ли да ми дадеш повече информация? Ако разполагам с повече факти, вероятно ще успея да разбера по-добре всичко, което ми казваш.

И да се опитам да измисля как да се справя с този проблем, продължих наум. Щом там накъде има мъж, който ми принадлежи, мъж, който бях напълно убедена, че е персонификация на Джами, щях да направя всичко възможно, за да го открия.

Нора се усмихна по начин, който ме раздразни — сякаш знаеше, какво се върти в главата ми. Започна да ми говори за сродни души. Като я чух, само дето не изстенах. Не вярвам на този свят да има по-девалвирала фраза от сродни души. Класирах я след двете най-омразни за мен думи (ако не броим написвам отново ): използване и подлизурко. Бих искала да залича и двете от лицето на земята.

Както и да е. След близо час приказки май схванах какво значи, от гледна точна на ясновидците, сродна душа.

Според терминологията на ясновидците сродна душа е твоята половинка. Нали помните как в Библията пише, че Господ създал Адам, след това му взел една ребро и създал Ева? Според Нора така са се появили първите; духът бил разрязан на две — една мъжка и една женска половина. Първите клонинги, така да се каже. Ще излезе вярно, че няма нищо ново под слънцето.

Според теорията този човек е съвършената ти половинка. Можеш да си щастлив и с други хора, но никой не е като този човек. По нейните думи сродната душа „изпълва духа ти“.

На теории сродните души трябва да са заедно при всяко прераждане, но през вековете нещата се пообъркали. Схемите се дисхармонизирали. Мъжете загивали по-често от жените. Или две сродни души са родени и живеят в близост в Елада. Той обаче пада от кон и си чупи врата на осемнадесетгодишна възраст. Тя доживява до осемдесет. Той се преражда в римски гладиатор, но тя е достатъчно възрастна и може да му бъде майка, като добавим и обстоятелството, че вече са и доста далеч един от друг. Така чак след близо сто години времето им се изравнява и те отново се раждат в съседни къщи, но тогава пък бащите им не се разбират и не смятат да допуснат децата им да се оженят и т.н., и т.н. Сега разбирате как сродните души могат да бъдат разделени.

Като се има предвид трудностите, чудно е, че сродните души все пак се срещат. Излиза, че да се срещнеш с половинката си е голям Подарък от Бога. Ти трябва: (1) да настояваш за сродната си душа; (2) да заслужиш сродната си душа; (3) да приемеш сродната си душа независимо в каква форма той/тя ще ти се яви в момента.

Снабдена с цялата информация, се питах къде точно се вписвам аз? Според Нора от години настоявах да открия сродната си душа. Сподавяйки смеха си, обобщих:

— За предпочитане опакован като подарък и поставен под коледното дърво.

На Нора й трябваше време, за да свикне с моето чувство за хумор, но напоследък прекарвахме доста часове заедно. Тя твърдеше, че нейните клиенти са изключително сериозни. Знаех, че при нея идват хора, отказали се от терапевти и консултанти, хора, правили опити за самоубийство. Вярвах й, че не са весели и закачливи като малки горски духове.

Но аз виждам хумор във всичко и не се налагаше да го търся дълго в ситуацията, в която, според Нора, се намирах; тя твърдеше, че се моля да открия сродната си душа, а това вече ми се струваше само по себе си доста забавно. Навремето мама ми внушаваше, че добрите момиченца се молят единствено да има мир на света.