Джуд Деверо - Кралицата дева

Цяла нощ Роуан не мигна, а лежа буден, с ръце под главата. Взираше се в тъмнината и си припомняше всеки миг, прекаран с Джура.

Разбира се, щеше да се омъжи за нея. Щеше да я направи своя кралица и двамата щяха да управляват Ланкония… Или поне ириалите. Джура щеше да е нежността в живота му и щеше да компенсира липсата на доверие, което ланконите питаеха към него. Пред нея той би се разкрил. Тя щеше да е негова опора. Бе помолил Бог да го подкрепи и да му даде знак и миг след това се бе появила Джура.

Преди зазоряване дочу лагера да се разбужда; стана, облече се и излезе. Планинските хребети се очертаваха в далечината, въздухът бе свеж и прохладен. Ланкония никога не му се бе струвала толкова красива.

Силеан се появи до него.

— Добро утро. Отивам да ловя риба. Може би ще ме придружиш?

Роуан я изгледа продължително и за пръв път си даде сметка, че могат да възникнат спънки в плановете му да се ожени за Джура.

— Да. Ще дойда.

Двамата тръгнаха през гората към широкия поток.

— Днес ще стигнем Ескалон — обяви Силеан. Роуан не реагира. Ами ако Тал настои да се ожени за Силеан? Какво ще прави, ако се окаже, че за да стане крал, е нужно да се ожени за Силеан? Изведнъж всички наказания на Фейлан му се сториха нищожни.

— Мога ли да те целуна? — попита той внезапно. Силеан се обърна към него с ококорени от почуда очи и се изчерви.

— Исках да кажа, че ако ще се женим… Мислех, че… Той не продължи, защото Силеан обгърна с ръка главата му и притисна устните си към неговите. Усещането от целувката бе приятно, но то не накара Роуан да забрави кой е или къде се намира, нито пък да почувства, че е готов да сключи сделка и с дявола заради тази жена.

Внимателно се отдръпна от нея и й се усмихна. Сега вече бе сигурен. Джура бе тази, която Господ бе определил за него. Съвсем дружелюбно продължиха пътя си към потока. Роуан бе изцяло отдаден на мисли за Джура и въобще не се досещаше за щастието, обзело Силеан. Тя пък си мислеше, че е била целуната от мъжа, за когото ще се омъжва и вече бе далеч по-склонна да приеме женитбата.

За да стигнат до Ескалон, трябваше да яздят още пет часа в северозападна посока. Пътища почти липсваха и Роуан се зарече при първа възможност да изгради такава. Ланконите проклинаха четиринайсетте каруци багаж, които Роуан и Лора взеха със себе си от Англия и които пренасяха техни мебели и вещи. Единственият лукс, който ириалите си позволяваха, бе ограденият им със стена град, а когато бяха на път, вземаха само толкова, колкото можеха да носят конете. Роуан подозираше, че по пътя се изхранват с откраднатото от селяните.

Ескалон бе разположен на бреговете на река Сиар. Дълбок завой на реката служеше като естествена преграда от двете страни. Стръмен хълм го защищаваше от трета. Близо четириметрова стена опасваше петте квадратни километра, върху които бе разположен градът. Вътре Роуан забеляза втора стена, ново възвишение, а на върха — разлята каменна крепост, която вероятно бе домът на баща му.

— Почти стигнахме — отбеляза Лора, която яздеше до него. Филип, с личице изопнато от умората от пътуването, продължило седмици наред, седеше пред нея. Лора въздъхна. — Мечтая за топла храна, гореща баня, меко легло и някой, с когото да поговоря, а не само тези бленуващи за битки воини. Смяташ ли, че придворните музиканти ще знаят английски песни? Какви ли са танците на ланконите?

Роуан не можеше да отговори на сестра си, тъй като Фейлан не бе сметнал за необходимо да му разказва как се забавляват ланконите. Освен това в Ланкония единственото, което представляваше интерес за него и можеше да му достави удоволствие, бе красивата, прекрасна Джура, най-съвършената жена, най-… Позволи си да помечтае докато стигнат до града.

При влизането в Ескалон процесията не събуди особен интерес. Градът се оказа мрачен, пълен с животни и мъже, а шумът на железни чукове, подковаващи конете, и подвикванията между мъжете се оказа оглушителен. Лора долепи напарфюмирана кърпичка до носа си, за да не усеща вонята.

— Къде са жените? — провикна се тя към Ксанте.

— Не са в града. Градът е за мъжете.

— Да не ги държите заключени някъде? — продължи да разпитва тя. — Не ги ли пускате на чист въздух и слънце?

Дейр се извърна към нея и я изгледа с интерес, примесен с любопитство.

— Изкопаваме ями горе в планината и там ги държим — отвърна Ксанте. — Веднъж седмично хвърляме вътре вълк. Ако успеят да го убият, могат да го изядат.

Лора го изгледа гневно, без да е сигурна колко от казаното отговаря на истината.