Джуд Деверо - Джудит

— Знаеш ли къде е лорд Гевин?

— Не, господарке. — Джоан я изгледа учудено. Не беше обичайно господарката да й задава въпроси.

— А би ли могла да го откриеш?

Джоан се ухили.

— Мисля, че ще се справя. Тук има достатъчно дърдорковци.

— Ако ти трябват пари за подкуп, ще ти дам.

Джоан разтвори ужасено очи.

— О, не, господарке! Ще се обърна към някой мъж.

— Сигурна ли си, че той ще ти каже истината?

Джоан вдигна рамене. Господарката й не разбираше нищо от мъже.

— Зависи как ще го попитам.

За първата вечер с Демари Джудит бе избрала рокля от сребърна коприна. Фустата беше зелена и шумяща. Джоан вплете в косата й сребърни панделки.

— Какво според теб трябва да направи жената, която иска да получи нещо от Демари? — попита тихо Джудит.

— О, този човек ми вдъхва ужас. Не бих посмяла да му се изпреча на пътя. Другият обаче, онзи Смитън, той по би могъл… — Джоан не довърши изречението си.

Джудит я погледна изненадано.

— Какво говориш? Този мъж има безмилостни очи. Веднага разбрах, че е алчен и жесток.

— Да не би лорд Демари да не е? Той е много по-лош. Брутален, надменен… Бързо променя мнението си. Щом получи онова, за което е копнял, то вече няма стойност за него.

— Смяташ ли, че това се отнася и за жените?

Джоан падна на едно коляно до стола на господарката си и зашепна съзаклятнически:

— Аз познавам мъжете. Сега засега лорд Демари е луд по вас. Страстта го е заслепила и докато трае тази лудост, можете да бъдете спокойна.

— Какво искаш да кажеш?

— Той уби баща ви, държи затворени майка ви и съпруга ви и всичко това само защото е луд по вас. Как мислите, какво ще стане, когато огънят му угасне?

Джудит все още не разбираше. Джоан разтърси сърдито глава и продължи да обяснява:

— Ако се подчините на лорд Демари, той ще започне да ви гледа с други очи, господарке. Ако ви има, ще престане да се интересува от вас. Мъже като него харесват само играта, тя ги предизвиква. Щом спечелят, очарованието отлита.

Най-после Джудит проумя какво се искаше от нея.

— И какво трябва да направя, за да го държа на разстояние? — Тя беше готова и на най-рискованата игра, само да можеше да спаси майка си и Гевин.

— Той няма да ви принуждава. Трябва да го оставите да вярва, че ви ухажва и че вие лека-полека се поддавате на чара му. Можете да поискате от него, каквото ви хрумне. Той ще изпълнява с удоволствие желанията ви. Само че трябва да действате умно. Не го карайте да ревнува. Никога. Не му позволявайте да разбере, че сте привързана към съпруга си. Внушете му, че мразите лорд Гевин. Трябва да се отнасяте към него като към изгладняло куче, на което поднасяте парче месо. — Джоан се изправи и изгледа изпитателно господарката си.

— А сър Артър? — попита с лека усмивка Джудит.

— Той се подчинява на лорд Демари — а когато се наложи, сигурно ще се продаде за торба злато.

— Дали някога и аз ще се науча да разбирам мъжете като теб? — попита замислено Джудит.

Джоан избухна в смях.

— Защо ви е? Нали си имате лорд Гевин. Той струва колкото всички мъже, взети заедно.

Не, Гевин не е мой, каза си тъжно Джудит. Ала по лицето й не пролича нищо.

Уолтър взе ръката на Джудит и я поднесе към устните си. Тя сведе глава, сякаш не смееше да го погледне.

— Мина много време, откакто ви видях за последен път — заговори той и гласът му прозвуча изненадващо смирено. — Станала сте много по-красива. Заповядайте на масата. Заповядах да приготвят празнична вечеря.

Джудит погледна старата ленена покривка, цялата на петна, и се потърси от погнуса. Калаените съдове бяха разкривени. Погледна колебливо стола си и седна.

— Достатъчно удобни ли са покоите ви? — Уолтър Демари беше втренчил жаден поглед в деколтето й.

— Да… — пошепна едва чуто тя.

— О, скъпа моя, не искам да се страхувате от мен!

Страх е меко казано, помисли си Джудит и се постара да овладее треперенето си.

— Не е страх, само съм объркана. Не съм свикнала с компанията на почтени рицари. Онези, които познавам… не бяха особено любезни.

Уолтър отново стисна ръката й.

— Искам да те обезщетя за всичко, което си претърпяла. Знам много за теб, но ти не знаеш почти нищо за мен. Аз бях приятел на братята ти.

— Не знаех! — погледай го изненадано Джудит. — Значи затова татко ме е обещал на теб? — Тя го погледна невинно.

— Какво… а, да… — заекна смутено Демари.

— Бедните ми братя имаха толкова малко приятели. Много се радвам, че си бил близък с тях. Вероятно баща ми не е преценил правилно положението. Защо не се е стигнало до годеж?