Джуд Деверо - Джудит

— Няма нищо, можете да говорите. Знаете, че нито една дума няма да излезе от устата ми — успокои я с усмивка той.

Джудит заговори, отначало бавно, после все по-бързо. Говореше за Гевин и противоречивите си чувства.

— Аз го мразя и в същото време му се възхищавам. Той ме отблъсква и в следващия миг ме привлича с нова сила. Толкова е силен и… Не мисля, че го обичам. Не е възможно това да е любов. Той почти никога не е добър с мен. Само когато сме… Тя млъкна и прехапа долната си устна.

— Когато сте в леглото? — помогна й с усмивка Хелън.

— Да — прошепна Джудит и бузите й пламнаха.

— Разбирам състоянието ти. Моите чувства към баща ти бяха също така противоречиви. И не бих могла да ти кажа дали това е любов, детето ми.

Двете замълчаха за малко, вгледани в трепкащата светлина на кандилото.

— А сега съм тук, за да освободя съпруга си, макар да знам, че той обича друга жена и пак ще отиде при нея.

Хелън кимна тъжно.

— Моят брак може би щеше да бъде по-различен, ако бях подарила на мъжа си поне един син… Той никога не е вдигал ръка срещу първата си жена… — Тя погледна изпитателно дъщеря си. — Бременна ли си?

Джудит кимна.

— Да, втори месец.

Джон скочи от стола си и бронята му издрънча.

— И яздихте през целия път… с дете в утробата си! Ако Демари узнае, лорд Гевин ще увисне на въжето!

Джудит се изстъпи пред него и златните й очи заблестяха гневно.

— Кой би могъл да му каже? Нали се закле да мълчиш!

— А как ще го скриете? — попита саркастично той.

— Той ще го узнае, когато аз намеря за нужно да му кажа. Обещай, че ще мълчиш!

Джон кимна, но изражението му остана мрачно.

— Разбира се, че ще мълча.

— Не бива да казваш и на Гевин.

Джон изскърца със зъби.

— И как бих могъл да го направя? Бих дал живота си, за да узная къде е и дали е здрав!

— Ти все още не си ми казала защо си тук, мила — намеси се кротко Хелън. — Уолтър Демари ли те повика?

Джон се отпусна на стола си и изръмжа:

— Защото е най-своенравната жена, която познавам. Не пожела да ме чуе и дойде.

— Не виждах друга възможност — допълни тихо Джудит. — Какво ти казаха, мамо?

— След смъртта на Робърт ме доведоха тук и вече повече от седмица не съм говорила с никого. Дори слугинята, която ми носи храната и чисти, има заповед да мълчи.

— Значи не знаеш къде държат Гевин?

— Разбира се, че не. Едва от теб чувам, че е затворен в замъка. Какво иска лорд Демари?

— Мен — отговори просто Джудит и разказа на майка си за плана на Демари.

— Но той не може да анулира брака ви. Ти чакаш дете от него.

Джудит погледна сериозно майка си.

— Това е основната причина, поради която трябва да държим състоянието ми в тайна.

— Какво ще правиш сега? Как ще избягаме от този замък? Дали ще успееш да спасиш Гевин? Тук са още Джон и Джоан, да не говорим за самата теб. — Хелън закърши отчаяно ръце.

— И аз не знам — призна честно Джудит. — Но какво друго бих могла да направя? Само да знаех къде е Гевин…

— Нали Джоан е с теб. Кажи й да се огледа и ослуша. Ако намери мъж, който знае, тя ще успее да измъкне истината от устата му. Нали знаеш, че методите й са безотказни?

Джудит кимна мълчаливо. Погледът й блуждаеше.

— А сега за Уолтър Демари. Познаваш ли го? Може ли да му се има доверие?

— Не! — отговори категорично Джон Басе. — Нито на него, нито на така наречения му приятел Смитън.

Джудит не се разтревожи от възраженията му.

— Демари е влюбен в мен. Смята, че съм красива, и ме желае. Аз ще се правя на плаха и покорна, докато намеря Гевин и подготвя бягството му.

Хелън погледна загрижено дъщеря си. Каква красавица беше родила.

— Ти не знаеш почти нищо за мъжете, детето ми. Те не са като сметководните книги, с които си свикнала. Те са силни и често непредвидими.

Джон се надигна и проговори предупредително:

— Идват.

— Чуй ме, Джудит — помоли бързо Хелън. — Питай Джоан как да се държиш с Демари. Вслушай се в съвета й. Тя разбира от мъже. Не действай на своя глава.

— Но аз…

— Обещай ми!

— Ще се опитам. Нищо повече не мога да обещая.

Вратата се отвори. Влязоха Джоан и едно от момичетата на Демари, за да вземат Джудит. Тя се сбогува нежно с майка си и ги последва. Женското крило беше на четвъртия етаж. Там бяха наредили и стаята на Джудит. Джоан остана, за да помогне на господарката си да се преоблече за вечеря. Джон стоеше на стража пред вратата.

Джудит изми лицето и ръцете си и когато Джоан й подаде кърпа да се избърше, попита предпазливо: