Джуд Деверо - Джудит

Отвори тихо вратата и видя, че Джудит още не се е събудила. Промъкна се тихо до леглото, сложи розата върху възглавницата до главата й и нежно приглади назад една непокорна къдрица, която беше паднала на челото на жена му.

Лицето й беше зачервено от съня, кожата й беше толкова топла и мека… Това го предизвика да продължи с нежностите, докато Джудит отвори очи.

— Сигурно сънувам… — прошепна едва чуто тя.

Гевин я прегърна и я притисна до себе си.

— Не сънуваш. Аз съм тук, при теб. — Ръката му се плъзна под завивката и намери гърдите й. Знаеше, че не е честно да се възползва от състоянието й, но копнееше да притежава тази жена.

— Джудит, сладката ми Джудит — зашепна дрезгаво той и усети как тялото й се устреми към неговото.

Както винаги, когато Гевин беше мил с нея, Джудит се почувства слаба и безволна. Тялото й копнееше за него и тя не можа да устои, макар че до вчера се кълнеше да не го забелязва.

— Господарке! — Джоан се втурна забързано в стаята. Видя Гевин и спря като закована. — Прощавайте, не знаех, че сте тук. Ала вече е късно и в залата чакат хора.

— Кажи им да почакат още малко — отговори троснато Гевин и задържа Джудит, която се готвеше да стане. Изгледа мрачно Джоан и тя побърза да изчезне. После притисна жена си във възглавниците и завладя устните й с дива, почти брутална целувка.

Когато усети, че устата й се отвори под милувките на езика му, той издърпа завивката и откри прекрасното й тяло. Впи отново устни в нейните и започна да се съблича бързешком.

В този момент вратата се отвори.

— Милорд…

Гевин се обърна и лицето му се разкриви от гняв. На прага стоеше един от пажовете с писмо в ръка. Момчето се сви като ударено под разярения му поглед и замънка объркано:

— Аз… донесоха важни новини за вас, господарю. — Пажът се сети, че господарката е гола, и побърза да сведе очи.

Джудит се извърна настрана и се зави до брадичката. Гевин взе писмото от ръцете на момчето и го хвърли в ръцете й.

— Махай се оттук — нареди с пресипнал глас той. — И повече не желая никой да ме безпокои, разбрахме ли се?

Момчето избяга като подгонено. Гевин замахна с ръка след него и се обърна отново към Джудит.

— Прочети писмото! — нареди мрачно той. Джудит разгъна свитъка, прочете на ум първите думи и лицето й побеля като платно. Гевин я погледна загрижено. — Лоши новини ли има? — попита тихо той.

Джудит го погледна и дъхът му спря. Очите й отново бяха пълни с леден студ. И с омраза.

— Каква глупачка съм била да ти повярвам — процеди през зъби тя и хвърли писмото в краката му. После вдигна завивката и се отдръпна възможно по-далеч от мъжа си.

Той грабна хартията и зачете:

Скъпи мой, любов моя,

Изпращам ти това писмо тайно, за да ти кажа още веднъж, че те обичам с цялото си сърце.

Утре ще стана жена на Едмънд Чатауърт. Моли се за мен и мисли за мен, както аз винаги ще мисля за теб.

Не забравяй, че животът и сърцето ми ти принадлежат. Без твоята любов аз съм нищо. Копнея за мига, когато отново ще бъда само твоя.

Без да погледне Джудит, Гевин нави писмото и излезе от стаята.

Следващите дни бяха ад и за двамата. Джудит не го поглеждаше, не му проговаряше. Колкото повече го избягваше, толкова повече се усилваше гневът му.

Джудит плачеше по цяла нощ и не можеше да спи. Лицето й сивееше. А тялото й все така копнееше за Гевин.

Слугите минаваха на пръсти покрай господаря и господарката. Джоан говореше с Джудит само шепнешком.

— Лорд Гевин ви моли да слезете в голямата зала.

— Нямам такова намерение — отговори мрачно Джудит.

— Каза, че е важно и че е свързано с родителите ви.

— Нещо е станало с мама! — изплака Джудит и лицето й побеля.

— Нищо не знам. Той каза само, че трябва веднага да говори с вас.

Джудит хукна към залата и още с влизането забеляза, че се е случило нещо страшно. Лицето на Гевин беше застинало в мрачна маска.

— Защо не ми каза, че си била обещана на друг мъж?

Джудит го погледна изумено.

— Казах ти, че трябваше да постъпя в манастир и да стана абатиса.

— Сега не говорим за това. Какво ще кажеш за мъжа, с когото флиртуваше на турнира?

Джудит усети болезнено пулсиране в слепоочията.

— Какво… какво искаш да кажеш? — Смайването й премина в гняв. — Вероятно всеки друг мъж би бил по-подходящ от теб!

Гевин направи крачка към нея и неволно вдигна ръка да я удари. Ала Джудит не се помръдна от мястото си и ръката му се отпусна.

— Уолтър Демари предявява претенции към теб и наследството ти. За да постигне целта си, е убил баща ти и е взел майка ти за заложница.