Джуд Деверо - Джудит

Наряза го на парченца и ги наниза на дървени шишове. Когато всичко беше готово и огънят пращеше весело, той изчезна отново и се върна, скрил нещо в полите на жакета си. Джудит го погледна любопитно, но той побърза да се обърне настрана.

— Затвори очи! — заповяда строго той и Джудит се подчини. От полите му се изсипа цяла купчина цветя. — След като не можеш да отидеш на полянката, цветята дойдоха при теб — обяви тържествено той.

Джудит погледна с възхищение прекрасните цветове, после вдигна глава към мъжа си. Очите й сияеха.

— Благодаря ти! Изненадата беше наистина прекрасна.

Гевин приседна до нея в тревата.

— Ще ми изпълниш ли една молба? — попита нежно той. — Искам да чуя как произнасяш името ми.

В първия миг Джудит го погледна със страх. После лицето й просветля.

— Гевин — прошепна нежно тя, — много ти благодаря за цветята.

Мъжът въздъхна щастливо и се излегна в тревата.

— Звучи прекрасно — промърмори като на себе си той.

Джудит се обърна настрана и се зае да плете венец.

Гевин лежа дълго с чувството, че никога не е прекарвал такъв прекрасен, спокоен ден. После с усмивка си каза, че Джудит е свалила от гърба му тежкия товар на управлението и сега може спокойно да си лежи в тревата и да се наслаждава на слънцето.

Той се вслушваше мързеливо в бръмченето на пчелите и се взираше като замаян в копринените коси на жена си.

— Наистина ли ми се разсърди заради Саймън? — попита внезапно Джудит.

Гевин я погледна смаяно. В този момент му беше трудно да си спомни кой е Саймън. После на устните му заигра усмивка.

— Не, разбира се, че не. Само че не ми хареса дето ти се сети за нещо, за което аз отдавна трябваше да съм помислил. А и не съм сигурен, че новата примамка е толкова добра.

Джудит се обърна и го погледна сърдито.

— Саймън е много доволен от предложението ми. И съм сигурна, че сега соколите… — Тя видя засмените му очи и млъкна. — Ти ми се присмиваш!

— Аз? Аз съм невинен като бебе.

Джудит откъсна снопче трева и я запрати към лицето му.

— Невъзможен човек! — извика през смях тя и скри лице в ръцете си.

Гевин посегна към нея и я задържа въпреки протестите й.

— Ти си невъзможна жена — заговори той и гласът му подрезгавя от страст. — Първо ме проклинаш, после ме предизвикваш като опитна прелъстителка. Никога не съм срещал жена като теб. Вместо да си седиш кротко вкъщи и да шиеш, ти укротяваш диви коне. Яздиш като мъж, а след миг те намирам на дървото трепереща от страх. Променяш се от минута на минута.

Пръстите му милваха слепоочията й. След малко се приведе напред и докосна нежно устните й, стоплени от слънцето и невероятно сладки.

В този момент ги изненада пролетният дъжд. Никой не беше забелязал, че черен облак е закрил слънцето.

— По дяволите! — изкрещя Гевин и скочи като ужилен. — Тичай към скалата!

Припомни си ранения й крак, грабна я на ръце и я понесе към надвисналата скала, където пращеше огънят. Ядоса се, че дъждът му попречи да я целуне, а когато видя, че месото е прегоряло, изля гнева си върху Джудит.

— И това ми било готвачка! — изрева ядно той.

Джудит го изгледа учудено, после кокетно изкриви глава и прошепна с премрежени очи:

— Мисля, че шия по-добре, отколкото готвя…

В първия миг Гевин я изгледа мрачно, после избухна в луд смях.

— Добър отговор. — Погледна сипещия се дъжд и заяви: — Трябва да се погрижа за коня си. Я кажи, къде е кобилата ти? Не те ли е грижа какво е станало с бедното животно?

— Аз… — Джудит беше толкова изненадана от внезапната промяна в настроението му, че само поклати глава. Допреди малко я обвиняваше, че мени настроенията си твърде често, а какво правеше самият той?

Преди да успее да каже нещо, в гората отекнаха викове.

— Лорд Гевин! Лейди Джудит! — Чу се тропот на копита.

Гевин отново изруга. Проклятие, беше забравил хората си! Тази малка вещица го беше омагьосала. Никога преди не беше забравял, че е длъжен да се погрижи първо за рицарите си. Одо и Джон трябваше да яздят под дъжда и сигурно умираха от глад. Въздъхна недоволно и се примири с неизбежното. Много му се искаше да прекара един любовен час с Джудит, но не можеше да забрави, че носи отговорност за хората си.

На следващата сутрин Гевин се събуди рано след дълъг, освежителен сън. Беше сънувал чудни неща и в почти всички сънища Джудит бе лежала в обятията му.

Той скочи от леглото и се облече бързо. Беше крайно време да завладее опърничавата си съпруга. Не само тя, той също не можеше да издържа повече. Откъсна една роза от градината и се запъти с бързи крачки към брачната спалня.