Джуд Деверо - Дукесата

Госпожица Роджърс изсумтя, показвайки какво мисли за безсрамието на Клер, и стана ясно, че няма да донесе нито роклята, нито обувките. При това положение Клер беше принудена сама да си намери нещата и да се откаже от помощта на прислужницата при обличането.

Беше вече единадесет и половина, когато успя да излезе от къщата. Спря на вратата, вдъхна дълбоко чистия шотландски въздух и тръгна на път. Тласкана от потискан гняв към самата себе си или към всички обитатели на Брамли, Клер прекара няколко часа в усилено движение.

Докато къщата в много отношения се нуждаеше от подновяване, паркът беше просто божествен. Имаше романтична дива градина, която изглеждаше почти непипната от човешка ръка. В другата част на парка дърветата и живият плет бяха подкастрени във форма на животни и Клер много се смя, докато разглеждаше забавните силуети. Трите цветни градини бяха заобиколени от високи зидове, а в зеленчуковата градина бяха построени две красиви беседки, в които човек можеше да отдъхне и да се полюбува на величествените хълмове в далечината.

Когато Клер се върна в три и половина в Брамли, тя беше уморена, гладна и щастлива. Тези часове в движение и на открито й се бяха отразили благотворно.

Когато влезе в стаята си, госпожица Роджърс я чакаше с обичайното си кисело изражение на лицето.

— Умирам от глад — заяви Клер доволна.

— Обедът се сервира от един до два.

— Да, зная, и съжалявам, че го пропуснах. — В себе си тя се попита дали и обядът е бил толкова забавен като закуската. — Нека ми донесат нещо в стаята.

— Нейна светлост не разрешава да се разнася ядене по стаите, освен в случай на болест. Прислугата и без такива екстравагантности се съсипва от работа.

На Клер й беше на езика да отвърне, че на прислугата й се плаща за това, но после си спести острата забележка.

— Ами тогава кажете в кухнята, че съм се разболяла и нека ми донесат нещо за ядене. Извървях много мили и съм гладна.

— Не мога да престъпвам нарежданията на Нейна светлост — каза госпожица Роджърс.

За миг погледите на двете жени се срещнаха и Клер осъзна, че тази спаружена особа щеше да спечели битката, защото тя не желаеше да се кара. Интуицията й я предупреди, че щяха да кажат на Хари, ако нарушаваше правилата, и че той ще бъде недоволен от нея.

— Сама ще се погрижа за обяда си — извика Клер разгневена и профуча покрай госпожица Роджърс в коридора. В Ню Йорк, в дома на своите родители, често се хранеше в кухнята, когато се връщаше от дългите си разходки или от езда в парка.

Мина известно време, докато намери кухнята в огромната къща. Лакеите и камериерките, които попита, я поглеждаха така, сякаш казваше нещо неприлично. Когато най-сетне стигна до нея, беше ядосана и главата я болеше от глад.

Отвътре долитаха смехове. Клер усмихната отвори вратата. Мъжете, които със запретнати ръкави търкаха сребърните прибори, се втренчиха ужасени в нея. Жените, които изплакваха съдовете, останаха с отворени уста. Когато най-сетне прекоси помещението и съзря готвачката да седи на един стол и да се прави, че чете вестник, Клер вече имаше чувството, че е същество от друга планета.

— Бях на разходка — обясни тя решително. — И искам да хапна нещо.

Никой не отговори, сякаш всички си бяха глътнали езиците.

— Гладна съм — настоя Клер.

В този миг се появи икономът и я изведе спокойно, но решително от кухнята.

— Ако разрешите, госпожице, бих ви препоръчал да не прекрачвате този праг — каза той, сякаш разговаряше с невъзпитано дете. — Ако желаете нещо, достатъчно е да кажете на госпожица Роджърс, и тя ще се погрижи да го получите. — С тези думи той си тръгна.

Клер се питаше кое щеше да е по добре — да излее гнева си или да избухне в сълзи. Не се поддаде на нито един от двата порива, а тръгна мълчаливо и потиснато по коридора, като се оглеждаше за помещение, в което би могла да поседне. Не искаше да отиде в стаята си, в Златния салон или в библиотеката.

Откри малък салон със сини копринени тапети и се строполи на един стол. Размишляваше кога ли ще е следващото хранене.

— Хари да не е избягал с друга жена?

Клер вдигна очи и видя малката си сестра да стои до вратата.

— Защо не си на урок?

— Защото се погрижих гувернантката ми да получи главоболие. А какъв е твоят проблем?

— Един хубав обяд.

— Смятай го уредено. Ще ти намеря сандвич.

Клер не се поддаде на предложението на Маймунката.

— Няма да можеш. Те няма да те пуснат в кухнята.