Джуд Деверо - Черният отмъстител

— Намерил си!

— Купихме всяко гърне черна боя, което открихме в Бостън. Всички готови ли са, и разпределени? Не ни остава много време.

— Готови сме! — Елеонор сложи ръка на рамото на Джесика. — Адмиралът е насрочил процеса за утре. Ветровете бяха благоприятни и офицерите му пристигнаха ден по-рано, отколкото очаквахме.

— Значи гражданите на Уорбрук ще трябва да работят цялата нощ — каза решително Джес.

— Да, но дрехите няма да изсъхнат до утре заран — поде Елеонор, но веднага млъкна. — Е, ще ги навлекат мокри. Джес, можа ли да поспиш поне малко?

— Не, не е! Цяла нощ се е разхождала над главата ми по палубата, та и аз не можах да мигна — изпъшка Ник.

— Изглеждаш ми доста свеж — възрази му Елеонор. Ник я прегърна през кръста и я привлече към себе си. — Тръгвай, работа ни чака.

Малките Тагъртчета сноваха цялата нощ от къща на къща, промъкваха се в сенките на фасадите през уличките, даваха шепнешком указания и обяснения.

Уентуъртови изпълниха дълга си, като дадоха шумен прием в чест на адмирала и неговите приятели офицери и се постараха да отвлекат мъжете от всичко извън стените на техния дом.

Джесика заръча на Мариана да отвлече някак съпруга си.

— Ако се наложи, ще преспиш с него — отсече категорично.

Мариана пребледня.

— Мисля, че дължа на Алекс тази услуга. Толкова съжалявам, че не повярвах в него.

— И аз съжалявам, че не повярвах в него — прошепна Джес.

В отсъствието на Джес Елеонор се опита да посети Александър. Но стражата не я пусна в килията му. Двойна редица въоръжени войници обкръжаваше сградата, в която беше затворен, и тя не успя да се промъкне край тях.

На зазоряване Елеонор сложи децата да си легнат — по личицата им личеше, че са капнали от умора. Следвайки някакъв импулс, накара вече облечената Джесика да се пъхне в леглото при тях.

— Не шавай, че ще ги събудиш.

Джес бе толкова уморена, че не протестира, а веднага заспа.

Процесът на Александър с английски съдии беше същински фарс. Те бяха уверени, че е виновен още преди процесът да е почнал. Когато го отведоха със завързани на гърба ръце до скамейката на подсъдимите, той още носеше черното си трико.

Съвсем малко уорбрукчани присъстваха на процеса — няколко момичета, които въздишаха шумно, вперили очи в Александър, застанал с изпъчени гърди, изправени рамене и леко разкрачен пред съдниците си.

— Успокойте присъстващите! — заповяда един съдия.

Слуга донесе черната маска на Александър — Черния отмъстител и му я върза пред лицето. Подсъдимият изобщо не помръдна.

Момичетата в залата отново въздъхнаха и сякаш всеки миг щяха да припаднат.

— За мен няма съмнение, че той е Черния отмъстител — заяви един от съдиите, а останалите кимнаха.

Адмиралът оглеждаше самодоволно офицерите, които го заобикаляха. Много държеше да им направи силно впечатление.

— Да бъде обесен!

Слугата хвана Алекс за ръката и тъкмо се канеше да го отведе, когато някакъв мъж влетя през прозореца и парчета стъкло се разхвърчаха из залата. Беше облечен в черно от глава до пети и носеше на лицето си маска като тази на Черния отмъстител.

— Така значи! Повярвахте, че сте ме хванали, нали? — извика победоносно мъжът.

— Какво значи това! — изрева със страшен бас един от съдиите. — Нали уж сте заловили бандита — обърна се той към адмирала.

— Залових го — изрева в отговор адмиралът. — Този тук е измамник.

Хаос и шум изпълниха съдебната зала, защото войниците се втурнаха подир новия Черен отмъстител, който успя да се качи на балкона. Хубавите девойчета с рокли на волани се запречкаха на преследвачите и няколко голобради войничета се препънаха в красивите им нежни крачета. Наложи се да успокояват няколко момичета с разкъсани рокли.

— Хванете го!

През прозорец на срещуположната страна в залата влетя още един Черен отмъстител.

Всички замряха за миг, дори двете войничета, които се търкаляха с две хубави девойчета по пода на залата.

— Хванете го!

— Кого от двамата, сър?

— Всички, и двамата! — изрева адмиралът.

Единият Черен отмъстител успя да избяга през строшения прозорец, а първият, а може да беше и вторият, бе заловен.

— Свалете му маската! — заповяда адмиралът. Съдиите вече се бяха върнали по местата си, както и офицерите, поканени в Уорбрук на разноски на адмирала, за да станат свидетели на неговия триумф. Те вече си разменяха присмехулни погледи.

Войниците смъкнаха маската на Черния отмъстител.