Джуд Деверо - Черният отмъстител

— Да, предполагам — каза разсеяно Алекс. — Хайде в леглото, Нат! — заповяда той и заведе момчето до вратата. После, покорен на някакъв импулс, се върна при баща си, прегърна го и го целуна по бузата. — Благодаря ти, че си вярвал в мен.

— Хм — избърса си носа баща му. — Когато правя момче, то си остава момче и нищо не може да го промени.

Алекс се засмя.

— Но мога ли да се меря с Адам и Кит?

Сойер погледна Алекс, сякаш пред него стоеше човек, който не е с ума си.

— Като ги видя пак, ще им кажа какво мисля за тях и за това, че не се върнаха да ни помогнат, когато имахме нужда. Ще им кажа и какво мисля по въпроса, че ти се наложи да спасяваш сам целия град. — Сойер хвана ръката на Александър. — Ще им кажа колко добра работа свърши, докато го спасяваше. Успя, освен това да си спечелиш за съпруга хубавица като Джесика — поусмихна се Сойер, — и то без да си сваляш перуката. Ти си истински Монтгомъри, моето момче, и то от най-добрите.

Алекс излезе от стаята на баща си с чувството, че е пораснал там с поне двайсет сантиметра.

Елеонор се разсмя, когато видя сестра си, помъкнала; две кофи с гореща вода.

Джес изгледа сърдито Елеонор.

— Ти си виновна — изсъска Елеонор. — Нали ти реши да продължиш да си играеш на криеница. Кажи на Александър истината, признай — знаеш, че той не е болен.

Джес стисна здраво дръжките на кофите.

— Той вярва, че съм сигурна в близката му смърт. Докато смята, че не може да ми има доверие, и да ми се изповяда, аз също не мога да се издам какво зная.

Елеонор вдигна ужасена ръце.

— Ти докара нещата дотам, че му е толкова трудно да ти признае истината. Добре де, робувай си на ината. Обслужвай го, докато ти окапят пръстите. Все ми е едно.

— Много благодаря — отговори Джес и изчезна с двете кофи в коридора.

— Та той знае — каза Софи. — Александър знае, че е разпознала в него Черния отмъстител.

— Разбира се, че знае — каза Елеонор, — но хайде да ги оставим да си продължат любовната игра.

— Щом стана дума за любовни игри, да ви попитам къде бяхте вчера вечерта вие и онзи хубавец, руснака?

Елеонор се изчерви.

— Хм — каза Софи. — Мисля, че ще отложа пътуването с още един ден. Не мога да понеса мисълта, че няма да присъствам на края на тази заплетена история.

— Ето ти банята за краката — каза нежно Джес и сложи легена с топла вода на пода пред него. Минаха два дена, откакто проследиха Питмън до падинката край къщата на Тагъртови и тя вече сериозно се съмняваше дали Алекс наистина е Черния отмъстител. Изглеждаше болен, прекалено слаб, за да става от леглото, не искаше да се храни, лежеше с полуотворени очи и Джесика вече мислеше, че се е излъгала. Възможно ли е този болен мъж да е Черния отмъстител?

Малко преди залез-слънце Алекс най-сетне заспа и Джесика излезе. Отиде на двора, пое дълбоко студения въздух, после хукна към гората. Преди да осъзнае какво прави, вече беше стигнала до падинката край брега.

Стоеше, загледана в залеза, а по бузите й се стичаха сълзи. Знаеше, че се самосъжалява, но беше безсилна срещу това чувство. Изглежда нямаше да притежава нито един от мъжете, които обичаше.

— Джеси.

Обърна се и видя на гаснещата вечерна светлина Черния отмъстител застанал до падинката. Пристъпи към него, но той се дръпна.

— Два дена те чаках тук. Имам да ти казвам нещо важно.

Джес си избърса сълзите. Ето, сега той ще й признае, че Александър и Черния отмъстител са един и същи човек. Ще я освободи от страха, че може и да не е вярно. Ще я увери, че напразно се бои, защото Александър не е болен. Най-сетне ще докаже, че има доверие в нея.

— Размислих над думите ти при последната ни среща. Стигнах до заключението, че си права.

— Да — усмихна се Джес. Значи е права. Значи заслужава доверие и не е толкова глупава, колкото си е мислил, значи достойна е да научи истината.

— Никак не ми е лесно да го кажа, но разбрах най-сетне, че трябва да уважавам мнението ти. — Той вдигна рязко глава. — Ти си омъжена жена и трябва да се съобразя с това. Синтия Кофин поръчала да ми предадат, че за нея ще е удоволствие да й отделям от времето си. Отсега нататък ще се срещам с нея и ще те оставя на твоя съпруг. — И той й обърна гръб.

Гневът се разля като разтопено желязо по жилите й. Метна се със силен скок върху гърба му, вкопчи се с една ръка здраво в него и силно го удари с другата.

— Ще те убия, Александър Монтгомъри. Ако докоснеш друга жена, ще забия жива мида в оная ти работа и…

Той я завъртя от гърба на гърдите си и я целуна. Тя смъкна маската от лицето му.