Джуд Деверо - Черният отмъстител

— Мислиш ли, че Питмън ще открие дупчиците, пробити в перлите? На тази светлина не ги виждам, но ми се струва, че дупчицата е била запушена с восък.

— Запушена? Присадени? — повтори Джес: — Натаниел! Това е негова работа. Чакай само да те докопам!

Алекс пусна перлата в джоба си.

— Моят зет е злоупотребил с пари на семейство Монтгомъри, сега иска с откраднатите пари да купи земята ти. Следователно парите ще си останат в семейството.

— Баща ти — каза Джес.

— Точно така. Баща ми. Тоя хитър дърт дявол. През ум нямаше да ми мине, че е наясно какви ги върши зет му с имотите ни.

— Сигурно е готов да си отскубне и осакатените крака, само и само да защити децата си — каза Джес, но Алекс, изглежда, не я слушаше. — Може би е искал да пощади сестра ти.

Алекс се запъти към колибата.

— Хайде да си вървим.

— Да, трябва да си отспиш.

Алекс продължи мълчаливо по пътя и Джес трябваше да се напрегне, за да върви в крак с него. Вече у дома, той я остави в стаята й със заповедта да не мърда от там. Джес се накани да изнесе поредната си лекция за здравето му, но погледът, който й хвърли, я накара да млъкне.

— Кълна се да не излизам от стаята — обеща тя и седна на ръба на леглото. Наистина имаше намерение да си удържи на думата.

Алекс кимна и излезе. Мина по коридора до стаята на момчетата, вдигна заспалия Натаниел от леглото и го занесе при баща си. Пусна Нат върху пухената завивка на стария.

— Какво, по дяволите, става тук! — изрева Сойер.

Алекс запали фенер.

Нат седеше в леглото, а Сойер се въртеше наляво и надясно в усилията си да седне.

— Хей, господин Алекс — каза Нат. — Случило ли се е нещо? Алекс извади перлата от джоба и я хвърли на баща си.

— Да ти се вижда позната?

Сойер погледна Нат, после сина си.

— Може би.

— Колко парчета си натъпкал в мидите, Нат?

Нат направи гримаса, подсказваща, че се кани да избяга. Не искаше да си навлича гнева на нито един от тези мъже.

— Мисля, че е открил тайната ни — каза Сойер. — Ама бая време ти трябваше — добави, поглеждайки Алекс.

Мина известно време, преди Алекс да проумее какво иска да каже баща му.

— Какво по-точно знаеш? — попита тихо.

Сойер издържа погледа на сина си.

— Не съм отгледал страхливци.

Алекс не знаеше да се смее ли или да се възмути. От дълги седмици мразеше баща си, а баща му е знаел от самото начало тайната му.

— Не отричам, добре си опази тайната.

— Същото мога да кажа и за теб. Но ако неколцина в този дом не бяха те прикривали и бранили, отдавна да си мъртъв.

— Джес ми помогна няколко пъти, но тя помагаше на друг мъж, не на съпруга си. Изобщо не подозира, че аз съм Черния отмъстител.

— Нищо подобно, много добре знае! — възкликна Нат и веднага млъкна под строгия поглед на Сойер.

— Какво? — извика слисан Алекс. — Нат, ако не ми кажеш на часа истината, ще ти шибам задника, докато стане син и зелен. Джесика знае ли, че аз съм Черния отмъстител?

Сойер протегна ръка към сина си.

— Разбира се, че знае. Знае го, откакто я целуна в стаята ми. Реших, че достатъчно дълго си я измъчвал и сложих край на това изтезание. Джес е добро момиче и не заслужаваше онова, което й причини.

— Но тя твърдеше, че моите целувки не били… и косата ми не била… — Млъкна и поклати глава. — Ще ми плати за това.

— Платила си е предварително — изсумтя Сойер. — Не можеш ли да забравиш за миг жена си и да се съсредоточиш върху перлите? Значи Питмън вярва, че ладийката край брега е претъпкана с перлени миди?

Алекс му разказа как са проследили Питмън.

— Той е поискал да купи земята й, предложил й четворното на реалната цена.

— Купува я с мои пари — измърмори Сойер. — Кажи на Джес да го разтакава. Ще си върна парите на семейство Монтгомъри до последното пени.

— Представа нямах, че знаеш за мошеничествата му.

Сойер хвърли на сина си леден поглед.

— Какво можех да сторя? Да обвиня собствения си зет? Да го завлека пред съда? Все още се съобразявам със семейството, ако разбираш какво значи това.

Алекс само се усмихна. Толкова се радваше, че баща му не го е смятал за немощен страхливец, че вече нищо не можеше да го ядоса. Взе да си играе с дантелената маншета.

— Колко перли успя да насадиш в мидите и колко от тях е открил Питмън?

— Ако приспадна перлите, които е намерил днес, мисля, че са останали три. Сигурен съм, че Питмън ще вдигне цената, ако Джес го баламосва още известно време.

— Ами ако открие, че сме го минали?

— Прекалено е алчен. Както е известно, алчността заслепява. Е, хайде, засега стига. Вие двамата сте млади и можете да се лишите от сън, но аз не. Нат, марш в леглото. А ти, момче — обърна се той към Алекс, — ще идеш при жена си и ще сложиш край на тази игра на криеница. Можеш да й имаш доверие.