Джуд Деверо - Фиона

— Не! — изплака Фиона и скочи от столчето си.

— Стивън победи Чатауьрт на турнир, но отказа да го убие; за да му отмъсти, Роджър отвлече сестра ми, а по-късно и съпругата на Стивън. Той изнасили сестра ми и тя скочи от прозореца, защото не можа да понесе безчестието си.

— Не, не, не! — изкрещя Фиона и притисна ръце към ушите си.

Майлс скочи от стола си, хвана ръцете й и ги задържа здраво.

— Вашият брат Брайън беше влюбен в сестра ми и когато тя се самоуби, той освободи снаха ми и лично отнесе трупа на сестра ми в нашия замък.

— Вие лъжете! Вие сте зъл! Пуснете ме веднага!

Майлс я привлече по-близо до себе си и я притисна до гърдите си.

— Не е приятно да чуеш, че човек, когото обичаш, е сторил толкова много злини.

Фиона имаше богат опит и притежаваше неизчерпаем запас от хватки, с които се освобождаваше от натрапчивите мъже, а Майлс не познаваше нито една жена, която да се противи на прегръдката му. Тя вдигна коляно, заби го между краката му и той я пусна веднага.

— Проклета да сте, Фиона! — изпъшка той и се облегна на масата.

— Проклет да сте, Аскот! — отговори със същите думи тя, грабна една гарафа вино от масата и я хвърли по главата му, после се обърна да избяга.

Майлс се приведе, за да избегне удара, и със същото движение улови ръката й.

— Няма да ми избягате — проговори през зъби той и отново я привлече към себе си. — Ще ви накарам да разберете, че хората от семейство Аскот нямат никаква вина за тази вражда. Ще го направя дори ако трябва да умра.

— Представата за вашата смърт е първата ми приятна мисъл от дни насам.

За секунда Майлс затвори очи, сякаш безмълвно се молеше за помощ. Когато отново погледна към нея, беше възвърнал самообладанието си.

— Когато се нахраните, тръгваме на път. Отиваме в Шотландия.

— Какво…! — започна тя, но той сложи пръст на устните й.

— Да, ангеле мой. — Гласът му преливаше от сарказъм. — Ще прекараме известно време при брат ми и жена му. Искам да се запознаете със семейството ми.

— Знам повече от достатъчно за семейството ви. Всички сте…

Този път Майлс я целуна и ако не реагира, Фиона поне не се възпротиви на интимността му.

Много часове яздиха с бавно, но постоянно темпо. Десетките мулета, натоварени с мебели, дрехи, храна, оръжия и брони, не допускаха по-бързо пътуване.

Фиона имаше свой кон, но той беше привързан за седлото на Майлс с дебело въже. Той се опитваше да поведе разговор, но тя се бе обвила в упорито мълчание. Мисълта й беше заета с онова, което бе чула за деянията на брат си. Всъщност, по-точно беше да се каже, че се опитваше да не мисли за Роджър.

През последните две години връзките й със семейството се ограничаваха в кореспонденция с Роджър и с клюките, които носеха пътуващите музиканти. Разбира се, те знаеха, че имат насреща си жена от семейство Чатауърт, и не смееха да й разказват за злините, сторени от близките й.

Грамадното семейство Аскот обаче беше друга тема. Певците го възпяваха в баладите си, носеха се какви ли не слухове. Най-големият брат Гевин захвърли красивата Лилиан Валенс и в отчаянието си тя се омъжи за Едмънд Чатaуърт. Фиона помнеше как помоли Роджър да осуети точи брак, защото бедната жена не заслужаваше да се обвърже с негодник като Едмънд. Брат й отговори, че не е в състояние да се бори с главата на семейството. След няколко месеца Гевин Аскот се ожени за невероятно богатата наследница на семейство Рейвдаун, а след убийството на Едмънд ревнивата му съпруга изсипа врящо масло върху лицето на бедната Лилиан Чатауърт. Фиона изпрати сърцераздирателно писмо на брат си, в което го молеше да приеме в дома си нещастната вдовица, и Роджър се отзова на молбата й.

Само след година Роджър й писа, че шотландската наследница Алисия Макарън помолила настойника си да се омъжи за него, Роджър Чатауърт, но Стивън Аскот принудил бедното момиче да стане негова съпруга. Роджър извикал Стивън на двубой, за да защити честта на младата Макарън, но по време на турнира Стивън се престорил, че с бил нападнат коварно в гръб, и опетнил доброто име на Роджър и славата му на опитен воин.

Фиона не беше съвсем сигурна защо Брайън напусна родния си дом; Роджър упорито отказваше да говори за случилото се. Но тя беше абсолютно сигурна, че за всичко са виновни Аскотови. Брайън беше добър и чувствителен. Сигурно не можеше да понася повече страданията, които семейството му трябваше да търпи заради враждата си с Аскотови. Каквато и да беше причината, поради която Брайън си беше отишъл, тя нямаше нищо общо с лъжите, които Майлс й беше наговорил днес. Тя се съмняваше дали Роджър изобщо знае, че Аскотови са имали сестра.