Джуд Деверо - Фиона

Фиона си отряза парче френско сирене.

— Защо се намеси сър Гай — защото се застъпихте за момичето или за да накара гостилничаря да ви послуша?

Майлс я погледна объркано, после в погледа му проблеснаха весели искрици. Улови ръката й и целуна нежната длан.

— Гай няма особено желание да влиза в спорове за обикновени слугини.

— А вие?

Той се усмихна и вдигна рамене.

— Аз избягвам всяка караница, стига това да е възможно. Бих се определил като мирен и кротък човек.

— Ала бяхте готов да се скарате с този тлъст, гостоприемен човечец само защото една безполезна кухненска слугиня си е разкървавила ръцете. — Това беше преценка, не обвинение.

— Аз не я смятам за безполезна. — Той побърза да смени темата. — Но вие вероятно сте уморена. Искате ли да се оттеглите в покоите си?

Всички рицари на Майлс й пожелаха лека нощ и тя им кимна кратко, после тръгна след Майлс и гостилничаря по витата стълба. Отведоха ги в просторна стая, в която имаше само едно легло.

— Така значи! Чакахте тази нощ в гостилницата, за да ме завлечете насила в леглото си — проговори ядно тя, когато останаха сами. — Сигурно стените на шатрата са ви се сторили твърде тънки, за да заглушат виковете ми.

— Стига глупости, Фиона — отговори с усмивка Майлс и взе ръката й. — Готов съм да спя на пейката под прозореца, а вие ще се разположите удобно в леглото. Не можех да ви оставя в отделна стая, защото знам, че ще направите опит да избягате.

— Искате да кажете, че ще се опитам да се изплъзна от затвора си.

— Добре, щом така предпочитате. А сега елате при мен. Искам да говоря с вас. — Той отиде до пейката под прозореца, седна я и дръпна да седне до него. Когато понечи да я притисне до гърдите си, тя се възпротиви енергично.

— Отпуснете се, Фиона. Ще сложа ръцете си на талията ви и няма да се движа, но няма да ви пусна преди да се успокоите и да говорите с мен.

— Мога да говоря и изправена… по-далече от вас.

— Но аз не мога да се отделя от вас — отговори той с много чувство. — Искам да ви милвам и да излекувам раните ви.

— Не съм ранена. — Тя блъсна ръцете му, но не успя да се изтръгне от прегръдката му. Той беше силен мъж, едър, с широки рамене, а издутият му гръден кош запълваше хлътнатината на гърба й.

— Вие сте ранена, Фиона — много по-лошо, отколкото съзнавате.

— Ах, да, сега разбирам. Сигурно ми липсва нещо, щом не се просълзявам от умиление, когато ме доближите.

Майлс се изсмя тихо и целуна тила й.

— Вероятно заслужавам този отговор. Стойте мирно, или ще продължа да ви целувам. — Внезапната й неподвижност го ядоса. — Искам да ми кажете какво ви харесва. Яденето не ви интересува, не поглеждате към красивите рокли. Златото и диамантите не карат очите ви да блестят. Мъжете не заслужават дори един благосклонен поглед. Коя е вашата слабост?

— Моята слабост ли? — попита замислено тя и се опита да намери отговор. Майлс милваше косата на слепоочието й и против волята си тя започна да се отпуска. Последните два дни бяха пълни с отвратителни събития и бяха изтощили силата й. Майлс беше протегнал дългите си крака на пейката и тя седеше между тях. — А коя е вашата слабост, Аскот?

— Жените — промърмори той, без да се колебае нито миг. — Разкажете ми живота си.

Мускулите на шията й се отпуснаха и бавно, съвсем бавно тя се облегна с цялата си тежест на гърдите му. Изпита странно чувство за сигурност. Беше прекрасно да те прегръщат две силни мъжки ръце и да знаеш, че човекът до теб няма да ти стори зло.

— Живея с двамата си братя, обичам ги и те ме обичат. Семейството ми е богато и трябва само да си харесам рокля или скъпоценност, и брат ми Роджър се втурва да изпълни желанието ми.

— Значи Роджър… — Майлс произнесе с мъка това име. — … е добър с вас?

— Той е моят закрилник. — Тя се усмихна и затвори очи. Мъжът масажираше скованите мускули на шията й. — Роджър винаги е защитавал мен и Брайън.

— От какво е трябвало да ви пази?

От Едмънд, понечи да отговори Фиона, но бързо затвори уста. Отвори очи и изправи гръб.

— От мъжете! — изфуча тя. — Мъжете отдавна ме преследват с жадни погледи, но Роджър умееше да ги държи далече от мен.

Майлс улови ръцете й.

— Самата вие владеете много коварни хватки и очевидно знаете как да държите мъжете настрана. Вече разбрах, че сте се обвили в стоманена ризница. В същото време усещам, че по природа сте страстна жена. Защо се стараете да сдържате страстта си? Защо я убивате? Нали Роджър винаги е бил близо до вас, за да ви защитава?