Джуд Деверо - Фиона

Фиона го погледна сърдито и се прокле за доверчивостта си. След малко Майлс въздъхна дълбоко и я освободи от прегръдката си. Тя скочи на крака и се отдалечи към другия ъгъл на стаята.

— Време е да спим — заключи уморено той, стана и й обърна гръб.

Фиона не вярваше, че той ще удържи на думата си и няма да я изнасили, но и не възнамеряваше да стори нищо, което да го раздразни. Затова се пъхна в леглото напълно облечена, като свали само меките кожени обувки.

Майлс духна свещта и дълго стоя пред осветения от луната прозорец.

Когато стаята утихна, Фиона се обърна безшумно по гръб и го загледа. Тялото й беше сковано от страх, но не смееше да се помръдне. Проследи примирено събличането му и когато той застана отново пред прозореца, този път гол, дъхът й се ускори. Майлс постоя малко, после вдигна тънката завивка, хвърлена на пейката, и се излегна на коравото дърво. Пейката беше къса и неудобна и той изруга полугласно, когато дългите му крака се удариха в отсрещната стена.

Мина почти час, преди Фиона да проумее, че Майлс Аскот няма намерение да я изнасили. Все пак тя си каза, че не може да му има доверие и че той вероятно ще се нахвърли върху нея, когато заспи. Затова само задряма и при най-малкия шум скачаше уплашено. Когато Майлс се обръщаше в неудобното си легло, тя се будеше и се надигаше на лакти, но като чуваше равномерното му дишане, бързо се отпускаше и задрямваше — до следващия шум.

— Спахте ли добре? — попита на следващата сутрин Майлс, докато се обличаше. Тесният черен клин подчертаваше силните бедра. Богато извезаният жакет стягаше стройната му талия.

— Никога не спя добре в близост до врага си — отвърна раздразнено тя.

Мъжът се изсмя гърлено, бутна настрана ръцете й, сплете косата й на плитки и ги завърза на тила с кадифена панделка. Когато свърши, залепи гореща целувка на тила й. Фиона отскочи ужасено, грабна една кърпа и започна да трие целунатото място.

Майлс се засмя отново и й подаде ръка.

— Знам, че не можете да се лишите от компанията ми, но хората ми ни чакат долу.

Без да му подаде ръка, тя излезе от стаята. Беше ранна сутрин и слънцето едва се показваше на хоризонта. Майлс обясни кратко, че ще закусят по-нататък по пътя, но първо ще пояздят няколко часа, докато е хладно.

Двамата застанаха един до друг на тясната веранда на гостилницата, заобиколени от сър Гай и останалите рицари. В двора вече чакаха натоварените мулета и конете.

— Готово ли е всичко? — попита Майлс. — Платихте ли на гостилничаря?

Преди сър Гай да успее да отговори, едно малко момиченце, не повече от четиригодишно, изскочи от гостилницата и се втурна надолу по стълбата. Трябваше да завие, за да не се удари в краката на Майлс, загуби равновесие и полетя по стъпалата. Само след секунда Майлс беше до него и го грабна в прегръдката си, без да се гнуси от дрипавата му рокличка.

— Няма нищо, малката ми — зашепна успокоително той и се изправи. Момиченцето се вкопчи в раменете му и захълца.

Сър Гай и рицарите бяха свикнали с тези сцени и не се учудиха особено. Лицата им изразяваха търпение и малко досада. Знаеха, че трябва да изчакат, докато господарят им успокои детето. Фиона не гледаше към Майлс. Цялото й внимание беше съсредоточено върху детето. Тя протегна ръка и помилва косата на плачещото момиченце.

То се отдели от рамото на Майлс и я погледна с премрежени от сълзи очи. После изплака задавено, вдигна ръце и се хвърли на шията й.

Никой не можеше да каже кой е по-учуден: Майлс, сър Гай или рицарите. Майлс зяпна Фиона с отворена уста и в очите му блесна наранена гордост.

— Тихо, не плачи — заговори Фиона с безкрайна нежност и Майлс се учуди още повече. Никога не беше чувал този сладък глас. — Ако престанеш да плачеш, сър Гай ще ти позволи да го яхнеш като конче.

Майлс се покашля, за да скрие смеха си, и се извърна настрана. Раменете му се разтресоха. Грозният белег и великанската фигура на сър Гай отблъскваха повечето хора, особено жените. Никой досега не се беше осмелявал да го предложи като конче за малки деца.

— Ще станеш ей толкова голяма — продължи успокоително Фиона. — Ще се изкачиш чак до небето и ще си откъснеш една звезда.

Момиченцето подсмръкна, отдръпна се малко и погледна изпитателно Фиона.

— А щом откъснеш звездата, ще я подариш на сър Майлс като награда за новата рокличка, която ще ти купи.

Погледите на рицарите се преместиха към господаря им, за да проследят реакцията му — и никой не се осмели да се засмее на възмутеното му изражение.