Джуд Деверо - Фиона

— Стойте тук! — заповяда кратко той.

Тя се подчини, без да разсъждава, и в този миг разбра защо Майлс Аскот е получил рицарските шпори на бойното поле още преди да навърши осемнадесет години. Мъжете, срещу които се готвеше да излезе, бяха въоръжени. Единият размаха над главата си тежък боздуган с железни шипове и се прицели право в главата му. Майлс се наведе светкавично, измъкна меча си и нападна третия мъж.

Само след секунди на тревата се търкаляха още два трупа, а пулсът на убиеца изобщо не беше ускорен, Фиона го гледаше като замаяна и не можеше да повярва, че същият този момък беше измил косата й, без да я оскубе нито веднъж.

Тя се овладя бързо и се укори за глупостта си. Сега не беше време да разсъждава за качествата на своя враг. Трябваше да избяга по-далече от бойното поле. Знаеше, че не може да тича по-бързо от Майлс, но се надяваше да го надхитри. Когато стигна до най-близкия ниско увиснал клон, тя се хвана с две ръце за коравото стъбло и се изтегли нагоре. Настани се удобно в короната на дървото и се огледа на всички страни.

Само след минута Майлс застана под дървото. Кадифеният жакет беше целият на червени петна, от меча в ръката му също капеше кръв. Той мяташе глава насам-натам като раздразнена мечка, после спря и се вслуша внимателно.

Фиона спря да диша. Беше уверена, че не издава и най-малкия шум.

Изведнъж Майлс вдигна глава точно под петите й и проговори студено:

— Слезте от дървото, Фиона.

Веднъж, когато беше само на тринадесет години, й се бе случило нещо подобно. Тогава скочи от дървото право върху отвратителния мъж, който я преследваше, събори го на земята и избяга, преди той да е успял да си поеме дъх. Без да помисли, тя реагира по същия начин. Скочи от дървото точно върху Майлс Аскот.

Той обаче не се помръдна, дори не трепна. Остана прав като свещ и я притисна силно до гърдите си.

— Тези мъже можеха да ви убият — проговори дрезгаво той. Очевидно не беше усетил, че тя иска да го събори на земята. — Как минахте покрай стражите ми?

— Веднага ме пуснете! — нареди сърдито тя и се опита да го отблъсне от себе си. Ръцете му бяха от желязо и той я задържа без усилия.

— Защо не ме послушахте, когато ви казах да ме почакате?

При този идиотски въпрос Фиона престана да се съпротивлява.

— Може би трябваше да стоя и да чакам, докато някой от онези негодници ме изнасили? Каква е разликата между тях и вас?

В очите му блесна гняв.

— Проклета да сте, Фиона! Как смеете да ме сравнявате с тази измет? Какво зло съм ви сторил?

— Е, намерихте я, значи — прозвуча дълбок мъжки глас откъм дърветата и Фиона се обърна стреснато. Сър Гай й кимна развеселено. — Името ми е Гай Линекър, милейди.

Фиона отблъсна с две ръце Майлс и кимна тържествено.

— Не смятате ли, че достатъчно дълго ме притискахте? — изпухтя сърдито тя и го погледна унищожително.

Младият мъж я пусна толкова внезапно, че тя политна назад и едва не падна. Тази бърза промяна в положението й беше твърде много за изтощения организъм, Фиона сложи ръка на челото си и когато пред очите й се спусна черен облак, протегна ръка, за да намери опора.

Този път я улови сър Гай и побърза да я вдигне на ръце.

— Не ме докосвайте — прошепна сърдито тя, разкъсала за момент мъглата, която обхващаше съзнанието й.

Майлс я взе бързо от ръцете на сър Гай и проговори доволно:

— Е, сега поне знам, че не съм единственият, когото не може да понася. — Фиона отвори очи и Майлс я измери с критичен поглед: — Помните ли откога не сте хапвали нищо?

— Колкото и отдавна да е, пак не е достатъчно, за да ви се покоря — отговори остро тя и в очите й блеснаха светкавици.

Тогава Майлс избухна в смях, който идваше дълбоко от гърдите му, и Фиона го погледна с безкрайно учудване. Досега се беше усмихвал само с крайчеца на устните си. Преди да е разбрала какво става, той се приведе към нея, склони глава и я целуна звучно по устата.

— Вие сте неповторима, Фиона.

Младата жена изтри устата си с опакото на ръката, толкова силно, че едва не я разрани.

— Веднага ме пуснете! Имам крака и мога да вървя.

— За да се опитате да ми избягате, нали? Не, няма да ви пусна. Още утре ще заповядам да изковат красива верижка и ще ви вържа за мен. — С тези думи той я отнесе при коня си, сложи я на седлото, метна се зад нея и малката група рицари препусна обратно към лагера.

Фиона се изненада много, като видя, че палатките са вдигнати и товарните животни са готови за път. Понечи да попита Майлс къде възнамерява да я отведе, но се сдържа. Седеше гордо изправена на седлото, за да не се докосва до него, и отказваше да разговаря.