Джуд Деверо - Фиона

Майлс беше толкова изненадан, че минаха секунди, преди да реагира. Стисна я за брадичката и пръстите му се впиха така дълбоко в челюстните й мускули, че тя се принуди да отвори уста. Все още слисан от поведението й, той се приведе над ръката си и огледа дълбоките белези от зъбите й. Когато отново вдигна очи към лицето й, видя триумфа в очите й и потръпна.

— Вие за глупачка ли ме смятате? — попита иронично тя. — Да не мислите, че не проумявам играта ви? Надявате се да укротите тигрицата и когато ме докарате дотам, че да ям от ръката ви като послушно кученце, ще ме върнете на брат ми с още едно ваше копеле под сърцето ми. Това ще бъде голямо постижение за вас, нали? Както за цялото семейство Аскот, така и за великия мъжкар Майлс!

Погледът му улови нейния и вече не го пусна.

— Вие сте умна жена, Фиона. Може би искам да ви докажа, че не всички мъже са диви зверове.

— И как ще го направите? Като ме държите в плен? Като ме принуждавате да понасям докосванията ви? Нали виждате, че не потрепервам от желание, когато се приближавате към мен? Вие просто не искате да признаете поражението си, не е ли така? Панел обича насилието, обича да измъчва жените, но вие очевидно не сте като него. Какво ви привлича в жените? Ловът може би? А щом завладеете желаната жена, какво правите с нея? Сигурно я захвърляте на боклука като стара дреха?

Тя видя, че му поставя въпроси, на които нямаше отговор, и при мисълта, че посестримите й бяха готови да хукнат подире му и да изменят на собствения си пол, всичко в нея се преобърна.

— Защо поне веднъж не направите нещо почтено? Върнете ме на брат ми!

— Не! — изкрещя в лицето й Майлс и изведнъж очите му се разшириха от изненада. Никоя жена не беше предизвиквала гнева му. — Обърнете се, Фиона. Искам да ви измия косата.

Фиона го погледна пренебрежително.

— Ами ако откажа? Сигурно ще ме набиете.

— Изкушен съм да прибягна и до това средство — отговори грубо Майлс, сграбчи я за рамото, обърна я и я притисна да легне така, че дългите й коси увиснаха през ръба на леглото.

Докато Майлс насапунисваше дългата й коса, а после внимателно я изплакна с хладка вода, Фиона не помръдваше. Разбираше, че е отишла твърде далеч с предизвикателствата си, но не съжаляваше. Поведението му беше възмутително. Този мъж беше толкова уверен в себе си, толкова самонадеян. Непременно трябваше да открие слабото му място. Вече беше видяла, че хората му изпълняваха всяка заповед с готовност и дори не помисляха да възразяват. Сигурно и жените му се покоряваха само след едно махване…

Вероятно беше сгрешила, като се опита да предизвика гнева му. Може би той щеше да я освободи, ако се престореше, че се е влюбила истински в него. Ако се облегнеше на гърдите му и избухнеше в плач, вероятно щеше да постигне онова, което искаше; ала независимо от погнусата, която изпитваше при представата, че ще се наложи да се докосне до него доброволно, тя просто не беше в състояние да си заповяда да се държи покорно и да се обърне с молба към който и да било мъж.

Майлс среса косата й с красив гребен от слонова кост, а когато свърши, излезе от шатрата и се върна почти веднага с прекрасна рокля от брокат, смес от коприна и вълна. Донесе и бельо от най-фина батиста.

— Довършете банята си или не, както желаете — проговори меко той. — Предлагам ви да облечете дрехите, които съм ви донесъл.

Фиона се изми бързо и на няколко пъти се сгърчи от болка, когато докосваше с кърпата още едно окървавено и подуто място, което не беше забелязала досега. Зарадва се на дрехите. Те щяха да улеснят бягството й.

Майлс се върна в шатрата, понесъл голяма сребърна табла с ядене, и запали няколко свещи.

— Донесох ви по малко от всичко, защото не познавам вкуса ви.

Фиона не си даде труд да му отговори.

— Харесва ли ви роклята? — Погледът му беше прикован в лицето й и тя се извърна настрана. Роклята беше много скъпа, обшита със златни конци. Повечето жени щяха да се разтопят от благодарност и възхищение, но Фиона очевидно не се интересуваше дали е облечена в коприна или в груб лен.

— Яденето ще изстине. Седнете на масата да вечеряме заедно.

Фиона го погледна унищожително.

— Нямам желание да се храня с вас на собствената ви маса.

Майлс понечи да отговори, но бързо затвори уста.

— Ако сте гладна, яденето чака.

Фиона седна на леглото, притиснала колене, със скръстени ръце, съсредоточила цялото си внимание върху големия, богато украсен свещник на масата. Непременно трябваше да намери възможност за бягство.