Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

„Шшш-ът, братко, ще те чуе, тя е в съседната стая.“

Тогава той се спираше, започваше да говори по-тихо, като че ли не е знаел, че съм там, и признаваше, че е сбъркал, но след малко уж забравяше и отново заговаряше високо. На мен, разбира се, ми беше така драго да слушам думите му, че давах ухо при всички подобни случаи.

След като бе сложил по този начин примамка на въдицата си и лесно намираше случай да ми я подхвърля, той започна да играе открито.

Един ден, минавайки покрай стаята на сестра си, когато аз бях там, той влезе развеселен.

— О, мис Бети — обърна се той към мен, — как сте, мис Бети? Защо ви пламнаха бузите?

Аз направих реверанс и се изчервих, но не казах нищо. — Защо говориш така, братко? — попита госпожицата.

— О — отвърна той, — говорихме долу за нея цял половин час.

— Чудо голямо — каза сестра му, — не можете да кажете нищо лошо за нея и затова няма значение какво сте говорили.

— Не само не сме говорили лошо за нея — рече той, — напротив, говорихме много добри неща. Уверявам ви, много похвали бяха казани за мис Бети и главно, че тя е най-хубавото момиче в Колчестър. С една дума, из града почват да пият наздравици за нея.

— Чудя ти се, братко — каза сестра му. — На Бети й липсва само едно нещо, но все едно, че й липсва всичко, защото тъкмо сега пазарът не е добър за нашия пол. Една млада жена може да е красива, от добър род, добре възпитана, духовита, умна и с добри маниери — и то във висша степен, но ако няма пари, не представлява нищо, все едно, че не притежава тия качества. Днес само парите на жената имат значение. А полза от играта извличат само мъжете.

По-младият й брат, който също беше там, извика:

— Чакай, сестричке, много бързаш. Аз например правя изключение от твоето правило. Уверявам те, че ако намеря такава съвършена жена, за каквато говориш, никак не бих се тревожил, задето няма пари.

— О — отвърна сестрата, — но ти ще внимаваш да не се влюбиш в жена, която няма пари.

— Така си мислиш ти — каза братът. — Но защо, сестричке, защо говориш така за богатството? — каза по-големият брат. — Друго може и да ти липсва, но ти не си от онези, на които липсва богатство.

— Разбирам какво искаш да кажеш, братко — отвърна рязко госпожицата. — Ти смяташ, че аз имам пари, но ми липсва красота. Но в днешно време първото ми е достатъчно и аз пак съм по-добре от тези, които са край мен.

— Да — възрази по-младият брат, — но тези, които са край тебе, могат да те достигнат, защото понякога красотата може да си намери съпруг, въпреки че няма богатство. Когато се случи прислужницата да е по-хубава от господарката, тя често струва колкото нея, дори се омъжва преди нея и се вози в каляска.

Аз сметнах, че е време да се оттегля. Така и направих, но не се отдалечих много и успях да чуя целия разговор. За мен се казаха много прекрасни неща, които поласкаха суетността ми, но както скоро почувствувах, това само навреждаше на положението ми в семейството, защото сестрата и по-младият брат се скараха сериозно заради мен. Той и каза някои твърде неприятни неща и в последствие от поведението й разбрах ясно, че това я беше озлобило. Тя почна да се държи наистина крайно несправедливо към мене, макар че никога не бях и помисляла за това, в което тя подозираше по-младия си брат. Всъщност чрез намеци по-старият брат каза уж на шега много неща, които имах глупостта да взема на сериозно. Започнах да храня надежди за това, което още тогава трябваше да разбера, че той няма намерение да извърши. Един ден се случи така, че бях сама в стаята, в която обикновено седяха и работеха сестрите му, когато той изтича нагоре по стълбите, както често правеше, и още отвън ги извика. Аз отидох при вратата и казах:

— Госпожиците ги няма тук, сър, те излязоха да се разходят из градината.

Когато пристъпих, за да кажа тези думи, той беше вече на вратата и прегръщайки ме уж случайно, извика:

— О, мис Бети, тук ли сте. Още по-добре, аз желая да говоря с вас повече, отколкото с тях — и както ме държеше в прегръдките си, ме целуна три-четири пъти.

Аз започнах да се дърпам, за да се освободя от прегръдките му, но не особено настойчиво и той продължаваше да ме държи здраво и да ме целува, докато му секна дъхът. Тогава седна и каза:

— Мила Бети, обичам ви.

Трябва да призная, че при тези думи кръвта ми кипна, мислите се блъскаха в главата ми и аз се почувствувах съвсем объркана. След това той много пъти ми каза, че е влюбен в мене, и моето сърце сякаш на глас отговаряте, че това ми харесва; нещо повече, когато той ми казваше: