Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

— Само че — каза той — не ми съобщавай нито какво вземаш, нито къде го отнасяш. Колкото до мен, аз съм решен да се измъкна оттук и да изчезна. Ти вече никога няма да чуеш за мене, мила моя. Желая ти всичко най-хубаво. Съжалявам единствено за щетите, които съм ти причинил.

Когато се прощавахме, той ми наговори много нежни неща; беше, както вече ви казах, джентълмен и това ми остана единствената полза от него. До края на съвместния ни живот той беше много мил с мене, само че разпиля всичко, което притежавах, и ме накара да ограбя кредиторите му, за да има с какво да живея.

И така, можете да бъдете сигурни, че постъпих, както той ми каза. Видях го за последен път при раздялата ни, защото още същата нощ той намерил начин да избяга от затвора. Не зная как е успял да се измъкне; единственото, което научих, беше, че той се върнал в къщи към три часа през нощта, наредил да отнесат останалите стоки в Минт 7 7 Минт — лондонски квартал, където в миналото несъстоятелните длъжници не са могли да бъдат арестувани. — Б.пр. , затворил магазина и със събраните от продажбата пари заминал за Франция. Оттам получих две-три писма от него и това беше всичко.

Аз не го видях, когато е дошъл в къщи, понеже по негов съвет използувах добре времето си тази нощ; пък и не биваше да стоя у дома, където можех да бъда задържана от кредиторите му по заповед на властта, тъй като не знаех дали решението за обявяване във фалит не е вече издадено. Междувременно моят съпруг се решил на отчаяна стъпка — той се спуснал почти от най-горния етаж на затвора върху покрива на една двуетажна съседна сграда, откъдето скочил на улицата, нещо, което можеше да му струва живота. Върнал се в къщи и изнесъл стоката от магазина, преди кредиторите да могат да пристигнат и да наложат секвестър на имуществото ни, тоест преди да получат решение за обявяване в несъстоятелност и да бъдат въведени във владение от съдебния чиновник.

Съпругът ми се държа много мило с мен и след това (пак ще кажа, че си беше джентълмен) — още в първото си писмо ми писа, че е заложил за тридесет лири двадесет топа фино холандско платно, което струваше деветдесет лири. Той ми изпрати и разписката, за да мога да ги взема обратно, като платя дължимата сума. Така и направих. След това нарязах платното на парчета и го продавах на разни семейства, когато се явеше удобен случай. По този начин спечелих след време над сто лири. Но когато си направих сметка, аз видях, че дори с тази сума и с това, което бях турила настрана по-рано, състоянието ми беше доста намалено. Холандското платно, топът фин муселин, който бях отнесла от магазина, някои сребърни съдове и други неща — всичко това едва възлизаше на петстотин лири. При това бях в много странно положение, защото, макар че нямах дете (имах едно от моя търговец-благородник, но то се помина), аз бях омагьосана вдовица — нито имах мъж, нито бях свободна — и не можех да помисля за женитба, макар да знаех добре, че съпругът ми няма да стъпи в Англия дори и след петдесет години. И така, за мен беше невъзможно да се оженя, каквото и предложение да ми направеха. Нямах приятел, с когото да се посъветвам, тоест приятел, комуто да мога да доверя в какво положение се намирам, защото ако властите научеха къде живея, щяха да ме арестуват и да ми вземат всичко, което бях успяла да спася.

Поради тези опасения първото нещо, което направих, бе да сменя жилището си и да си измисля ново име. Наех жилище в една затулена къща в Минт, облякох се като вдовица и започнах да се наричам Мол Фландърс. Но колкото и да се криех и макар новите ми познати да не знаеха нищо за мен, много мъже започнаха да се навъртат наоколо ми. Не зная дали поради това, че жените са малко между хората, които обикновено се срещат там, или пък понеже тези хора се нуждаят повече от жени, за да забравят окаяното си положение, но всеки случай аз скоро открих, че приятните жени са много търсени от пропадналите мъже. Тези, които не можеха да изплатят дори половин крона 8 8 Половин крона (half a crown) — английска монета от 2 1/2 шилинга, равна на 1/8 от лирата. срещу всяка лира, която дължаха, и дори нямаха пари да си платят обеда в гостилницата „Бул“, а ядяха на кредит, все пак намираха пари, за да поканят на вечеря жената, която им харесва.

Макар че се държах резервирано с тези господа — подобно на приятелката на лорд Рочестър, която обичала неговата компания, но не му разрешавала нищо повече — спечелих си име на лека жена, без да съм си позволила удоволствията на тези жени. По тази причина и мястото, и компанията скоро ми омръзнаха и аз почнах да мисля да се преместя другаде.