Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Животът в Минт ми даваше повод за много размишления. Действително беше странно да видиш хора в най-затруднено положение, чиито семейства живееха от благотворителност и мисълта за които ги ужасяваше, да видиш как с последното си пени тези хора се опитват да удавят мъката си в разгулен живот; как затъват все по-дълбоко, като се мъчат да забравят миналото си, което именно сега бе време да си припомнят; как натрупват все повече грехове и продължават да грешат, като че ли в това намират лек за миналите си прегрешения. Не е моя работа да проповядвам морал, но тия хора бяха съвсем пропаднали, дори на мен ми беше противно да общувам с тях. Имаше нещо отвратително и грозно в техния греховен живот, сякаш някаква тъмна сила ги тласкаше по този път. И не само постъпките бяха в разрез със съвестта им, но дори и държането им беше неестествено. Често съм виждала как въздишки прекъсват песните им, как по внезапно побледнелите им лица, въпреки пресилените усмивки, се изписва тревога; понякога, след като бяха пропилели парите си за безнравствени удоволствия или греховни прегръдки, те гласно изразяваха отвращението към самите себе си. Не един път съм чувала някой от тях да въздъхне дълбоко и извръщайки се настрана, да изстене: „Каква свиня съм аз! Но все пак ще пия за твое здраве, мила Бети“, мислейки за добрата си жена, която в този момент може би нямаше и половин крона, за да нахрани трите си или четири деца. На другия ден той ще се разкайва и може би жена му ще дойде разплакана, за да му съобщи какво са направили кредиторите, как са я изхвърлили от къщи заедно с децата или някоя друга ужасна новина. Това ще засили угризенията му. Той ще мисли и премисля за всичките си нещастия и когато почувствува, че вече си губи ума, пак ще потърси забрава в разгулен живот. Понеже няма принципи, които да го поддържат, нито намира някаква утеха в сърцето си или в бога и всичко в живота му се вижда черно, той отново започва да пие и развратничи, събира се с хора, изпаднали в същото положение като него, повтаря прегрешенията си и всеки ден се приближава с още една стъпка към гибелта.

Аз не бях толкова паднала, за да дружа с такива хора, и затова започнах сериозно да мисля какво да правя, преценявах положението си и търсех изход. Знаех, че нямам никого на света — нито един приятел, нито една роднина — и че когато свърша малкото пари, които ми бяха останали, ме чака само мизерия и глад. Тези разсъждения и отвращението, което изпитвах към живота в Минт, ме накараха да напусна това място.

Бях се запознала с една добра и сериозна жена, също вдовица като мене, но в по-добро положение. Съпругът й бил капитан на кораб, но имал нещастието да претърпи корабокрушение, когато се завръщал от Западна Индия. Той бил душевно смазан от претърпяната загуба и макар че успял да спаси живота си при потъването на кораба, след известно време умрял от мъка. За да се отърве от преследванията на кредиторите му, вдовицата била принудена да се засели в Минт, но по-късно с помощта на приятелите си успяла да уреди задълженията на мъжа си и сега можеше да се върне в Лондон. Като разбра, че не съм лично преследвана за дългове и живея в Минт заради дълговете на мъжа си, и понеже, от друга страна, аз споделях нейното отвращение или по-точно казано, тя споделяше моето отвращение към Минт и към средата, в която се намирахме, тя ме покани да се върнем заедно в Лондон и да остана на квартира при нея, докато успея да се настаня, както бих искала. При това ми каза, че в тази част на града, където живееше тя, е почти сигурно някой добър капитан на кораб да се влюби в мен и да започне да ме ухажва.

Приех предложението й и живях при нея половин година.

Бих останала и по-дълго, но това, което тя ми бе обещала, се случи на нея — тя се ожени много добре. Другите жени се нареждаха, а на мен не ми вървеше.

Никой не ми правеше предложение — освен двама-трима боцмани и неколцина други мъже, които не бяха нещо повече от тях. Колкото до капитаните, те бяха два вида: такива, които имаха добро положение, тоест притежаваха добър кораб и бяха решили да се оженят за жена със зестра; и такива, които нямаха работа и търсеха жена, за да могат да се докопат до кораб, тоест или жена с пари, понеже това би им дало възможност да купят дял в някой кораб и по този начин да привлекат съдружници, или пък жена, която има връзки с влиятелни хора в корабоплаването и би могла да издействува капитанско място за някой млад човек. Тъй като нямах нито пари, нито връзки, изглеждаше, че що остана без кандидати. Скоро от личен опит разбрах, че браковете се сключваха по обмислен план — с оглед на парични сметки или за търговски интереси и любовта не играеше никаква или почти никаква роля.