Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Тя охотно възприе идеята ми и веднага потърси начин да пусне този слух. Това не беше никак трудно, защото, щом разказа историята на няколко клюкарки, тя веднага стана предмет на разговор по всички къщи в тази част на града и аз я чувах, където и да ме поканеха на чай. Понеже беше известно, че съм приятелка на момичето, често ме питаха какво мисля за случая и аз не пропущах възможността да потвърдя цялата история, като прибавя още нещо от себе си и обрисувам капитана в най-черни краски. Като голяма тайна поверих на клюкарките нещо, което те не знаеха, а именно, че съм чувала, че материалното му положение било много лошо, той бил в крайна нужда за пари, за да уреди сметките си със собствениците на кораба, който командува; не бил изплатил своя дял и ако не го изплати в скоро време, съдружниците ще го уволнят и ще назначат на негово място помощника му, който бил готов да изкупи частта на капитана.

Понеже ме беше много яд на този негодник, както го наричах, аз добавих, че съм дочула слухове, че той имал една законна жена в Плимут и втора жена в Западна Индия, нещо, което, както всички знаеха, не беше рядко явление между тези господа.

Планът успя точно както ние двете желаехме. Наскоро в една съседна къща бащата и майката на едно младо момиче забраниха на капитана да идва у тях и затвориха дъщеря си в къщи. И друга една жена има куража, колкото и странно да изглежда, да отхвърли предложението му. Където и да похлопаше, навсякъде го укоряваха за гордостта му, задето смяташе, че жените нямат право да събират сведения за него и т.н.

Тогава той започна да съзнава грешката си. Виждайки, че всички жени на отсамния бряг на реката са против него, той отиде в Ратклиф и си опита късмета между тамошните момичета. Но въпреки че и те, както всички жени по онова време, само чакаха някой да ги поиска, на него не му провървя и там, защото репутацията му го следваше отвъд реката. И така, макар че все пак имаше доста жени, които биха го взели, по-богатите му обръщаха гръб, а той търсеше жена със зестра.

Но това не беше всичко. Моята приятелка сама измисли нещо много хитро. Тя накара един млад джентълмен — неин роднина — да й идва на гости два-три пъти седмично с една разкошна карета, а две други нейни приятелки и аз веднага разпространихме слуха, че този господин е влюбен в нея и я ухажва, че има хиляда лири годишен доход и тя ще се премести да живее у леля си в Сити 9 9 Сити — търговският и финансов център на Лондон. — Б.пр. , защото за него било неудобно да идва с каретата си в Родърхайд, където улиците са толкова тесни и неудобни.

Тази комедия успя веднага. Навсякъде се смееха на капитана и на него му идваше да се обеси. Той опита всички средства да се върне при приятелката ми и започна да й пише най-пламенни писма. Накратко казано, с голяма мъка успя да получи съгласието й да я посети, само и само, както той се изрази, за да може да се реабилитира.

На тази среща тя си отмъстила напълно. Казала му, че се пита за каква я мисли, та да трябва да приеме да встъпи в брак с който и да е мъж, без да разпита за състоянието му; той много грешал, ако смятал, че някой може да я принуди да се ожени; тя не е в положението на някои свои съседки, които може да са готови да се омъжат за първия мъж, който им направи предложение. Рекла му направо, че той се ползува наистина с лошо име и съседите гледат с лошо око на него и ако не разясни някои неща, относно които има основателни съмнения, тя, за сведение, няма да се побои да отхвърли нито неговото, нито чието и да било предложение за женитба.

След това му разправила какво била уж чула за него. Всъщност повторила му това, което сама беше измислила и разпространила чрез мен: за неизплатения му дял в кораба, който командува; за решението на собствениците да го уволнят и да поставят помощника му на негово място; за скандалния му живот; за връзките му с тези и тези жени и за двете му съпруги — едната в Плимут, а другата в Западна Индия — и т.н.

Накрая го запитала дали не намира, че тя има право да настоява за обяснения и ако не ги получи, с пълно основание може да му откаже.

Той останал така смаян, че не можел да отговори нито дума. Като видяла колко е объркан, тя самата почти почнала да вярва, че обвиненията й са верни, макар много добре да знаеше автора на тази мълва.

След малко той се съвзел и от този момент станал най-смиреният, най-скромният и най-настойчив кандидат, какъвто човек може да си представи.

Тогава тя му подхвърлила, че той не е единственият й кандидат, та да е длъжна да търпи такова държане от негова страна. Попитала го не вижда ли как тя отблъсва дори тези, които смятат, че си заслужава да идват при нея от толкова далече. Това било намек за роднината, когото беше накарала да й идва на гости.