Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

— А сега, дете — каза той, — помисли какво значи да се ожениш за един джентълмен от добро семейство, богат, и при това със съгласието на цялото семейство, и да се радваш на всичко, което един такъв живот ти предлага. А какво те чака иначе? Нерадостният живот на жена, изгубила доброто си име. Тайно аз ще бъда твой приятел, докато съм жив, но понеже винаги ще ме подозират, ти ще се страхуваш да ме виждаш и аз ще се страхувам да призная, че си моя.

Той не ме остави да му отговоря и продължи:

— Това, което е било между нас, момиченце, ще бъде погребано и забравено. Аз винаги ще остана твой искрен приятел и когато станеш моя сестра, няма да желая да имам по-интимни отношения с тебе. Нашата връзка ще бъде почтена и ние няма да се упрекваме, че сме извършили нещо лошо. Моля те да прецениш всичко и да не ставаш пречка на собствената си осигуреност и благополучие. И за да ти докажа, че съм искрен — добави той, — ето ти петстотин лири като обезщетение за волностите, които съм си позволил с тебе. Нека да ги считаме като глупави постъпки, за които някой ден ще се разкаем.

Той ми каза всичко това много по-трогателно, отколкото аз го предавам. Говори ми повече от час и половина, обори всичките ми възражения и употреби всички аргументи, които един човешки ум може да измисли. Не мога да твърдя, че нещо от това, което ми каза, ми направи достатъчно силно впечатление, за да ме накара да променя решението си. Обаче накрая ми заяви направо, че ако откажа, той съжалява, но не ще може вече да поддържа с мен същите отношения, както преди. Макар да ме обичал както по-рано и да съм му била все така мила, той не бил дотам изгубил чувство за приличие, та да спи с жената, която брат му ухажвал с намерение да направи своя съпруга. Той бил поел задължение да ме издържа и ще го изпълни независимо от моето решение; ако обаче не се съглася веднага на искането му, няма да го видя вече никога. Аз съвсем не очаквах това от него.

Така се изненадах и смутих от последните му думи, че с големи усилия успях да се задържа да не припадна, понеже го обичах до полуда. Той забеляза смущението ми и започна да ме умолява да обмисля въпроса сериозно. Уверяваше ме, че това бил единственият начин да запазим нашата взаимна обич, че тогава ще се обичаме като приятели, с нежна, неопетнена любов, без да си правим упреци и без да предизвикваме съмнения. Той винаги щял да ми бъде признателен за щастието, което съм му дала, през целия си живот ще остане мой длъжник и докато е жив, ще изплаща дълга си към мен.

Накратко казано, той успя да ме разколебае. Аз ясно си представих опасността, на която се излагах — във въображението си я виждах дори по-страшна, — да бъда изхвърлена на улицата като пропаднала жена и може би изобличена като к…, почти без средства, без приятели и без познати вън от този град, където, разбира се, не можех да остана. Всичко това ме ужасяваше до крайна степен, а и той продължавате да рисува бъдещето ми в най-черни краски. От друга страна, не пропусна да ми изтъкне лекия и богат живот, който бих водила, ако се оженя за брат му.

Когато му припомних обещанията, които ми беше дал, и му заговорих за нашата обич, той ми отвърна, че положението, в което се намираме, ни принуждава да постъпим другояче и че самата природа на нещата е турила край на обещанията му за женитба, тъй като той ги е дал, когато не е имало вероятност да стана жена на брат му.

Накратко казано, със своите доводи той успя да ме омотае и да обори всичките ми възражения. Аз започнах да схващам опасността, на която бях изложена — по-рано не бях помисляла за нея, — че може и двамата да ме изоставят и тогава ще трябва сама да се справям с живота.

Тези съображения и убедителните му думи най-после ме накараха да се съглася, макар и съвсем неохотно. Ясно беше, че ще отида в черква, както осъден на бесилката.

Освен това аз хранех известни опасения да не би новият ми съпруг, към когото впрочем не изпитвах никакви чувства, да забележи нещо през първата брачна нощ. Не зная дали нарочно, или не, но брат му се погрижи да го напие, преди да се оттеглим в спалнята си след сватбата, така че през първата ни нощ, за моя голяма радост, Робин беше мъртво пиян и не можа да направи разлика между момиче и женена жена; и по-късно той не прояви никакви съмнения, нито се тревожеше за това. Но сега трябва да се върна назад и да продължа разказа си.

След като сломи моята съпротива, по-старият брат се залови да убеждава майка си и не я остави на мира, докато не я накара да даде съгласието си, като само уведоми мъжа си с писмо. И така, тя най-после се съгласи да се венчаем тайно и след това да обясни всичко на съпруга си.