Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

— Има два вида хора, с които не може да се спори — казал той, като се обърнал към майка си, — с мъдреците и глупците. Малко мъчно е за мен да се справя едновременно с мъдрец и с глупак.

Тогава се намесила и по-малката сестра:

— Брат ни наистина трябва да ни мисли за глупачки, щом иска да ни накара да повярваме, че той сериозно е предложил на мис Бети да се ожени за нея и тя е отказала.

— Соломон казва: „Отговаряй и не отговаряй?“ — отвърнал Робин. — Когато брат ти твърди, че пет пъти й е правил предложение и тя решително му е отказала, струва ми се, че една по-малка сестра не трябва да се съмнява в истинността на думите му, особено когато майка му не се съмнява в тях.

— Но ти виждаш, че и майка ми не те разбира — казала втората сестра.

— Има известна разлика между това да искаш да ти се обясни нещо и да казваш, че тя не ми вярва — възразил Робин.

— Е, синко, ако нямаш нищо против — рекла майка му, — разкрий ни тази загадка. Какви са тези тежки условия?

— Мадам, щях всичко да ви обясня, ако не бяха ме закачили и прекъсвали. Условието е да получа вашето съгласие и съгласието на баща ми. Тя ми заяви, че иначе никога няма да говори с мен по този въпрос. А аз предполагам, както вече казах, че никога няма да съм в състояние да изпълня това условие. Надявам се, че моите сестри, които са се толкова разпалили, получиха добър отговор и ще се изчервят малко.

Този отговор изненадал всички освен майката, тъй като тя вече беше чула същото от мен. Дъщерите просто онемели, а майката живо казала:

— Аз вече чух това, но не можах да го повярвам. Но ако положението е наистина такова, тогава ние всички сме били несправедливи към Бети и тя се е държала по-добре, отколкото очаквах.

— Нещо повече — рекла по-старата сестра, — тя наистина е постъпила много благородно.

— Признавам, че вината не е нейна — подела старата дама, — ако Робин се е показал такъв глупак, та да се увлече в нея. Но отговорът, който му е дала, показва, че тя храни към нас такова уважение, каквото просто не мога да изразя. И затова аз ще ценя това момиче, докато съм жива.

— Но не и аз — подхвърлил Робин, — освен ако вие ми дадете съгласието си.

— Ще помисля за това — отвърнала майка му. — Уверявам те, че ако няма други пречки, нейното поведение ще допринесе много да ме накара да дам съгласието си.

— Бих желал тя да спечели напълно съгласието ви — казал Робии. — Ако се грижите толкова да ме направите щастлив, колкото да ме направите богат, вие скоро ще се съгласите на този брак.

— Робин — рекла майка му, — наистина ли говориш сериозно? Толкова ли искаш да се ожениш за нея?

— О, мадам, наистина е прекалено да ме разпитвате пак за същото нещо — отговорил той. — Аз не казвам, че ще се оженя за нея. Как да реша този въпрос, като не мога да се оженя за нея без ваше съгласие? Но аз ще кажа, и то съвсем сериозно, че ако зависи от мен, няма да се оженя за никоя друга. Моят девиз е:

„Бети или никоя!“

и нека сърцето ви реши какво да стане, но без влиянието на моите добродушни сестри.

Всичко това много ме плашеше, защото майка му почна да отстъпва, а Робин все продължаваше да ме преследва с молбите си. От друга страна, тя се съветваше с по-стария си син и той използуваше всички възможни доводи, да я убеди да даде съгласието си — изтъквал и уважението, което съм проявила към семейството, като съм се отказала от такъв изгоден брак заради моите строги понятия за чест и хиляди други такива неща. Колкото до бащата — вечно зает с обществени работи и печелене на пари, — той рядко беше в къщи и оставяше всички семейни въпроси на жена си.

Лесно можете да си представите, че когато тайната беше разкрита (както те си мислеха), за големия брат не беше нито мъчно, нито опасно да се среща с мен. Дори майка му сама го помолила да поговори с мен, а той тъкмо това и чакаше.

— Може би ти ще успееш да вникнеш по-дълбоко в тази работа от мене — казала тя — и да разбереш дали Бети с била категорична в отговора си, както казва Робин.

По-добър случай той не можеше и да очаква, защото излизаше, че отстъпва на молбата на майка си. Тя ме доведе при него в стаята си, каза, че синът й имал да ми говори ни остави сами. Той затвори вратата след нея, върна се при мен, прегърна ме, целуна ме много нежно и каза, че е настъпил решителният момент, сега щастието му зависи от самата мен и ако не постъпя, както той иска, ще разсипя живота и на двама ни. След това той предаде разговора между Робин, майка си и сестрите си, за който вече разправих.