Никол Данева - Третият (или Реквием за един убиец)

В главата му кънтеше ре-бемол с такава сила, че дори заглушаваше трагичната музика на Шуберт. Незавършената симфония… И неговият живот ще остане незавършен…

Той вдигна пистолета и сложи край на камбанения звън…

Изстрелът отекна в ушите й като гръм.

Магдалена се свлече на пода. Някой тичаше нагоре по стълбите.

Почти бе изгубила съзнание, когато усети, че две силни ръце я вдигат. Александър. Би го познала и със затворени очи.

— Как си? Ранена ли си? Направи ли ти нещо?

Тя отрицателно завъртя глава. Той я опипваше, сякаш да се увери, че е цяла и невредима.

— Повече никъде няма да те пусна! Никога!

— Няма… вече няма да бягам от тебе… Прости ми…

— Глупачето ми! — той силно я прегърна, сякаш искаше да я предпази от целия свят.

От улицата се дочу вой на сирени. Полицаите. Нахлуха на площадката и ги избутаха в един ъгъл. Натиснаха енергично няколко пъти звънеца, но отвътре се чуваше само музика. Започнаха да разбиват вратата. Капитан Стоев й говореше нещо, но тя не чуваше нищо друго освен тази музика…

След суматохата на полицейския оглед и потока от въпроси най-сетне слязоха долу. Магдалена вече се чувстваше малко по-добре. Александър в бързината не бе забравил да хвърли и чантата й в колата, така че успяха да влязат в апартамента. Той доста бързо се ориентира в чуждата кухня и й приготви кафе. Накара я да изпие и няколко глътки уиски, за да се съвземе. Тогава се обади майка й. От доста време се опитвала да се свърже с нея. Плачеше от радост, че Мария се е събудила. Магдалена веднага скочи да тича към болницата и с Александър пристигнаха малко след като бяха приключили прегледите. Пуснаха ги за кратко при Мария с уговорката, че няма да я натоварват с въпроси и информация. Двете сестри се прегърнаха и до края на свиждането не позволиха на никого да ги раздели. Държаха си ръцете и дори нямаха нужда от много думи, за да си кажат това, което ги вълнуваше. За някои неща се разбираха дори само с поглед.

Дойде Николай, който пожела да поговори с Мария насаме, но успокои близките, че сега все още няма да я разпитва за станалото. Напрежението и умората, изписани на лицето му, се стопиха в усмивката, с която се обърна към възкръсналото момиче.

И ето, че те отново бяха седнали под украсения с гирлянди фикус, но сега в очите на Магдалена той не изглеждаше тъй нелеп и безсмислен както преди. Николай, който скоро излезе от бокса, разказа накратко на родителите й историята на престъпленията, извършени от Юли.

— Господи, умът ми все още не може да го побере! — възкликна Гергана. — Изглеждаше такова умно и възпитано момче! Мечтата на всяка майка…

— Мечта! Ако знаехте с колко реализирани мечти се сблъскваме всеки ден! Някой имал мечта за хубава кола, ама тя била чужда… голяма работа! Друг имал мечта за парите в трезора на някоя банка… Или за вила на Карибите…

— Все пак не разбирам. Как е стигнал дотам? Беше хубав млад мъж, можеше да има всяка жена…

— Вижте, нашите психолози ще си кажат думата, аз засега мога само да предполагам. В такива случаи се търсят корените на тази болезнена промяна на психиката в травмиращи събития още от детството. И после, ако триъгълникът майка—баща—син се е бил превърнал в един омагьосан кръг на взаимно привличане и отхвърляне, където желанията не са били правилно ориентирани… Ако той е имал някакви комплекси в сексуално отношение, а не е имало с кого да ги сподели… В резултат на всичко това не се е чувствал пълноценен, самолюбието му е било жестоко наранено, а в същото време е бил обладан и от силна страст. Явно е страдал и от самотата си, а ако е имал и някаква генетична предразположеност в рода — ето ви една експлозивна смес, от която не може да се роди нищо друго освен агресия… Сега постфактум психолозите ще обяснят случая с разни термини от сорта на неизживян едипов комплекс и тъй нататък, но от своя опит знам едно — за да стане един човек престъпник, нещо много му е липсвало, и това не са били непременно парите! Вашият съсед от дете е имал всичко. Освен любов…

Магдалена трепна, пусна ръката на Александър, която дотогава стискаше силно, и се опита да прикрие пламналите си страни.

— Не се измъчвай! — прошепна той в ухото й. — Нищо вече не е могло да го спре!

— Не, Магдалена, не си била длъжна да отвръщаш на чувствата му! — Николай също бе забелязал реакцията й. — Пък и никой не би могъл да предположи какво е ставало в главата му! Ако не си била ти, щяла е да бъде някоя друга, която да послужи за отключване на състоянието му…