Никол Данева - Третият (или Реквием за един убиец)

Той го вдигна и пак се насочи към нея.

— Застреляй ме! Поне това направи за мене! Аз вече съм мъртъв!

Потресена, тя завъртя глава. Тогава той със силен замах я избута към вратата. Магдалена разбра, че това е краят.

— Юли, не смей! Не прави нищо!

— Върви си, докато още се владея. Не искам да пострадаш. Не и ти… Не те искам насила! Не и тебе!

— Юли, остави пистолета!

— Сбогом, любов моя. Единствена. Само теб съм търсил и искал… Обичам те. Само теб съм обичал. Ако можеш, прости ми… Любов моя… Прости… — по замръзналото му лице течеха сълзи.

Той отвори вратата и направо я изхвърли на площадката, след което заключи всички ключалки. Тя скочи веднага.

— Юли! — извика и удари с юмрук по вратата.

Отвътре се чу музика.

— Юли! — крещеше тя и удряше с юмруци. — Юли! Недей! Юли!

Той се облегна на вратата. Чуваше виковете й от другата страна. Нищо не можеше вече да се промени. Тази задача нямаше решение. Бил е сляп да не забележи преградата между тях. Преграда, по-здрава от тази врата. Преградата, която сам бе издигнал около себе си…

Отиде в хола и пусна Незавършената симфония на Шуберт, усили звука до краен предел, за да не чува гласа й.

Нямаше смисъл повече да се залъгва. Имаше две жени в живота му, но и двете нямаха място в сърцето си за него. Можеше най-накрая да погледне истината в очите. Майка му беше отдадена на кариерата си. Сигурно го е обичала по някакъв си неин начин… Но така и не му даде това, от което той имаше нужда. Беше излишен… Боготвореше я, тя бе съвършена, приличаше на антична богиня. И също толкова хладна като мрамора, от който сякаш бе направена.

Магдалена… До снощната вечер вярваше, че е намерил правилното решение на задачата… С какво нетърпение бе очаквал завръщането й, което отпразнува с поредния си Празник! Не знаеше коя от сестрите бе пристигнала и нарочно я пресрещна на стълбите, след като я бе проследил от аерогарата… И как нито за миг не заподозря измамата!… Колко привидно случайно се бе срещнал с Магдалена в барчето, когато тъгуваше, че е нападнал своята богиня! Видя я през прозореца. Мислеше, че е Мария, и искаше да я разпита за сестра й… Колко бе щастлив след това, че тя бе жива! Как вярваше, че съдбата му подарява втори шанс!… Колко удачно я бе проследил до „Арките“ и без никой да го забележи, от един ъгъл бе видял навреме интереса й към календарчето! Може би всичко тръгна накриво, защото уби оная малката посред бял ден и журналистите се разлаяха. Едва бе успял да се измие, след като се бе прибрал, когато позвъни Магдалена да му върне парите. И разходката в парка… наистина беше щастлив… Дали щеше да я обладае още там, ако не се беше появил онзи мъж?… Дали тъмната сила в кръвта му нямаше да се надигне като огромна приливна вълна и да залее съзнанието му? До последния миг вярваше, че с нея това няма да му се случи, но преди малко само по някакво чудо успя да се спре, усещаше вече грохота на приближаващия влак… Изплаши се от себе си. Това, в което се превръщаше, не беше той… Беше някакъв звяр с древен зов в кръвта…

Може би всичко щеше да бъде иначе, ако тя не го бе предала… Усещаше я вчера как тръпне в ръцете му… Не грешеше — тя бе почувствала изгарящата страст, която бликаше от него! Отговаряше на неговите ласки! Къде сбърка? Защо тя снощи замина с Александър? Видя го как пристига с букетите, видя как се качи в тойотата му… Събра сили да й се обади, но тя вече не му принадлежеше… Разбра това от гласа й, но не искаше да повярва. До късно през нощта чака завръщането й. От мястото си до прозореца виждаше добре улицата и отсрещното барче, но нея все я нямаше. После се качи на колата и отиде рано сутринта до дома му, беше разучил противника си. Знаеше и за вилата му…

Цял живот се бе чувствал предаден…

Не разбираше как стана така, че той, който никому не искаше да причини зло, сега беше един подгонен звяр. Беше му безразлично дали от полицията го разследват или не. Вече всичко бе загубило смисъл. Дори името му, име на велик човек, носеше в себе си заряда на предателството… Юлий Цезар бе убит от този, на когото бе вярвал… Каква подигравка на съдбата! Един велик епилептик и един достоен наследник на смахнатата леля Вени!… И двамата — предадени от най-близкия човек!

Тя е подозирала Александър и въпреки това го спаси там, горе, когато се биеха… Защо да се залъгва… Именно заради Александър бе готова да скочи в пропастта, не заради него… На него дори не можа да даде прошката си… Той бе третият излишен… Още от дете бе третият излишен…