Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Не минала и една минута и други двама комшии дотърчали да видят, като изразявали своето нетърпение със силно тропане по портата. После още двама и още един…

Тясното дворче се напълнило с хора. Оглеждали делвата, земята, портата: дали няма някаква следа? Нищо!… Оня сякаш паднал нейде от небето и улучил точно делвата!

От къщи се чул гласът на старицата — викала Шир Мамед. За да се отърве от неуморимото любопитство на комшиите, той побързал да се прибере.

В къщи, върху сандъка, на копринен юрган, сред възглавници той го видял. И веднага, мигом го познал: това било момчето от съня.

— Виж — с разтапящ се глас рекла старицата, — виж, Шир Мамед: то има зъбки!

Шир Мамед се приближил до сандъка. Момченцето заритало с крачета насреща му, размахало ръчички, запищяло, ококорило очета, широко отворило уста и потресеният Шир Мамед видял в устата му два реда равни, ослепително бели здрави и остри зъби… Имало от какво да му се завие свят и да му се вземе акълът: пеленаче, пък със зъби! Шир Мамед усетил слабост в краката си, а сърцето му примряло, защото си спомнил, че и оня от съня също бил зъбат.

В къщата влязло чудо. Това било ясно на Шир Мамед, било ясно и на старицата. Тя се облегнала на рамото на мъжа си и му прошепнала през сълзи:

— Аз си знаех, че ще стане… Винаги съм знаела. Само дето не знаех кога и как.

Според тогавашния бухарски закон, намерено дете можело да се осинови не по-рано от три месеца, ако родителите му до тогава не се обадят.

Три месеца глашатаите чели на главния пазар фермана, който известявал всички жители в Бухара, всички пришълци и прочее, че в грънчарската махала, в къщата на грънчаря Шир Мамед, е намерено в делва отроче от мъжки пол, на около пет месеца, с отличителен белег — устата му пълна със зъби, които не са му според възрастта. Три пъти на ден глашатаите четели фермана: сутрин, на обед и вечер; наистина не всеки може да дойде на бял свят с такава гюрултия! Тая шумотевица около малкия Настрадин била сякаш предзнаменование за целия му сетнешен живот.

Не му било лесно на Шир Мамед през тия три месеца, а пък старицата хептен се намъчила. Тя посрещала всеки ден със страх: ще дойдат, ще го вземат! Хлопнела ли, скръцнела ли портата, треска я тресяла — настръхвала като вълчица, готова да брани до последен дъх своето малко. Комшийките я подучили да занесе златните си обици — своя сватбен подарък — на един писар на пазара, който да измисли клетвен въпросник, за да бъдат уличени в лъжа мошениците, които можело да дойдат да се представят за родители на малкия Настрадин. Старицата предварително ги намразила, без дори да помисли, че може и да не са мошеници. Писарят — един кльощав интригант, с жълто, изкълвано от шарка остро мише лице — се оказал майстор в работата си: съчинил осемдесет и шест въпроса и така коварно ги подредил, че задавани последователно на който и да било човек, те го превръщали в разбойник, извършител на безброй злодейства, сред които нощните обири по пътищата и убийствата на деца не били най-страшните.

Страховете излезли напразни. Минал деветдесетият ден, последният — никой не дошъл за намереното дете, а на деветдесет и първия ден моллата в присъствието на необходимия брой свидетели извършил в джамията обреда по осиновяването.

Ето при какви обстоятелства се появил Настрадин Ходжа в къщата на грънчаря Шир Мамед. По-нататък се знае, че са го кърмили поред всички жени от грънчарската махала, които имали бебета. Не знам колко братя и сестри е имал той по кръв, но млечните му били много. Тук отново може да се забележи предзнаменование: още от люлката той се изхитрил да се сроди с цялата грънчарска махала, както после се сродил с целия свят… Разправят, че макар в ранно детство много да го сърбели зъбите и да пъхал в устата си и да гризял каквото му падне, той нито веднъж не ухапал никоя от кърмачките.

Растял много бързо. Когато бил на три години, му давали пет, а по акъл — още повече. На три години той знаел много думи, усвоил законите на тяхното съчетаване и приказвал, та смайвал възрастните с правилната си реч. С удивителна проницателност се досещал за какво служат предметите около него — хурки, брадви, триони, клещи, градинарски ножици, свредели, ютии и прочее. На четири години за пръв път седнал на грънчарското колело и за неописуемо учудване на Шир Мамед веднага направил такова гърне — направо за продан! Всички вещи с пълна готовност му разкривали своите тайни — той сякаш не откривал света, ами го опознавал, сякаш не бил дошъл на земята, ами се връщал, както след дълго пътешествие човек се връща в къщи, където всичко му е познато, само че малко позабравено.