Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— А този пък кой е? Що за човек е тоя? Откъде се взе? Какво търси тука?

— Той е тукашен жител — почтително отвърнал Настрадин Ходжа. — Много ми помогна да намеря вълшебното биле, значи има някакви косвени заслуги пред сияйния принц. Затова беше допушат да лицезре…

— Името? — обърнал се крадецът към Агабег, който ни жив, ни умрял стоял на предишното си място до вратата и се държал за рамката да не падне.

— Та… та… ба… ба… да… бег — взел да пелтечи нещастникът с вдървен език.

— А?… Какво?… Не чувам… Какво?… — Крадецът питал отривисто, нетърпеливо, като че лаел, както подобава на велможна особа да разговаря с нищожните. — Татабег?… Тарабег?

— Ца… ва… ка… бег…

— Какво?… А?… Фидабег?… Магобег?…

— Агабег — с копринен глас подсказал Настрадин Ходжа.

— Агабег ли?… Сега чувам ясно. Тъй, тъй! — важно рекъл крадецът. — Значи Агабег. Добре де, като е Агабег, да е Агабег… Ела по-насам, не се бой.

Агабег се приближил и се свлякъл на колене.

— Ето, гледай! — поучително се обърнал крадецът към Настрадин Ходжа. — Тоя човек може да е селянин, но е напълно изкусен в обноските с царските особи. Погледни извивката на гърба, погледни с какво усърдие, нищо че е дебел, пада в нашите царствени нозе. А ти?

— Нека сияйният принц ми позволи да кажа няколко жалки думи за свое оправдание. Този човек не е бил винаги селски жител. Доскоро той е заемал високи длъжности: много ясно, че е свикнал да се държи изтънчено с високопоставени особи, докато аз…

— Високи длъжности ли е заемал? Личи си. Би следвало да се поучиш от него, та като станеш египетски везир, да не посещаваш често тайната стая… Стани! — милостиво се обърнал принцът към Агабег. — Твоето лице ми вдъхва доверие. Заеми се с това диване да го научиш на придворна мъдрост, а за награда ще ти пратя от Египет… Аа!… Ох!… Уввв!… Ооо!…

Крадецът заскърцал със зъби, почнал да се гърчи, от, устата му заедно с пяната отново изригнал тръбен магарешки рев. И за пълен ужас на Агабег, той завъртял огненожълтото си око, като едновременно с това взел бързо да мърда уши — умение, което той владеел още от дете.

— Почна се! — извикал Настрадин Ходжа и заблъскал в гърба вцепенения Агабег. — Започна се обратното превъплъщение. По-бърже, по-бърже да се махаме оттук, иначе и двамата ще ослепеем!

Краката не слушали Агабег, той целият треперел, като че ли сам се готвел да се превръща в магаре; по тлъстото му лице рукнала пот, дъхът му излизал от гърдите с бълбукане.

Как да е, Настрадин Ходжа го извлякъл от колибата, турил го да седне на камъка и го прилепил до стената.

Свежият въздух, разтривките, квасенето с хладка вода, гъделичкането със сламка в носа най-после оказали необходимото въздействие: Агабег се свестил.

— Какво стана с принца? — бил първият му въпрос. — Той… вече?…

— Мисля, че да. Ела да погледнем.

Агабег се колебаел. Страхът се борел с любопитството. Но любопитството надвило:

— Само че ти пръв.

Настрадин Ходжа открехнал вратата, надникнал:

— Да, свърши се.

Надникнал и Агабег. В колибата всичко било спокойно, тихо, на онова място, гдето преди няколко минути той с очите си видял египетския принц, наследника, и даже обърсал с брадата си праха от ботушите му, сега стояло същото, както и по-рано, сиво магаре, което външно по нищо не се различавало от многото хиляди свои дългоухи събратя.

Но само външно. Вътрешната му същност била толкова необикновена и блестяща, че Агабег се разтреперил и пак се превил пред него до земята.

Докато Настрадин Ходжа хранел магарето с кайсии и питки, Агабег съвсем се окопитил от преживените вълнения. И в хитрата му съдийска глава закипяла работа. Не е трудно да се досетим накъде били насочени мислите му: има царска особа, от която в най-близко бъдеще ще се излеят велики милости; по едно щастливо стечение на обстоятелствата тая особа му обърнала благожелателното си внимание и дори го удостоила с поръчение. Би било глупаво да изтърве такъв случай, без да опита да извлече кяр от него! Трябвало да действува, без да губи нито минута!

Както всички велможи, той се отличавал с бързо преминаване от най-унизителен страх към безсрамие. Смело влязъл в колибата и се повалил на колене пред магарето.

— Нека сияйният принц ми прости, че се осмелявам ца наруша царствената му трапеза, но действията на гоя човек ми внушава истинска скръб с крайното си неприличие… Така ли се прислужва на царски особи? — обърнал се той строго към Настрадин Ходжа. — Дай тук питките! Нека това да бъде първият ти урок, според заръката на великия принц. Дай кайсиите! Гледай и се учи!