Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Но тук, на тази дума, нещо го хванало за езика! Нещо го хванало за езика и го накарало да млъкне! И го довело до ужас!

Защото благоуханната нощна тишина била разцепена от невероятен, нечовешки вик, който начаса вледенил всичката кръв в жилите му.

Този вик излизал от колибата.

Настрадин Ходжа паднал на колене.

— Благодаря ти, всемогъщи аллах, за милостивата помощ!

Станал и се обърнал към Агабег:

— Свърши! Да вървим, чорбаджи!

Това, което Агабег видял в колибата, го довело до безкраен трепет. На мястото на магарето стоял човек! Човек със скъп сърмен халат, с много медали!!! Човек с юзда на главата!!! Препасан със сабя!!! Скъпа сабя с ефес от чисто злато!!!

Прегънат одве, кажи-речи пълзешком, Настрадин Ходжа се приближил до него.

— О, блестящи принце, колко съм щастлив да видя днес вашето толкова щастливо превъплътяване!

Човекът не отвърнал. Тресял се от главата до петите, гърчел се като епилептик, зъбите му тракали, единственото му око, обърнато към Агабег, се въртяло диво и изпускало пронизващ жълт лъч, устата му била в пяна.

Той протегнал тресяща се ръка, искал да каже нещо, но вместо човешка реч, от устата му изригнал оглушителен магарешки рев.

Агабег конвулсивно се вкопчил във вратата. Той бил ни жив, ни умрял. Искал да захвърли всичко и да побегне, но краката му се огъвали, треперели, сякаш костите в тях се стопили.

Настрадин Ходжа взел да обикаля около превъплътения и да го ръси с вълшебната отвара.

Лека-полека треперенето и гърчовете на превъплътения престанали, пяната изчезнала от устата му. Настрадин Ходжа му дал вода. Той жадно пил, полял си брадата и сърмения халат. След това заговорил със скърцащ, писклив глас на стара кавгаджийка:

— Ти, немарливи и мързеливи робе, докога ще ме тормозиш с тия временни превъплъщения? Нима не знаеш какви мъки ми струва всяко?

Настрадин Ходжа само се навеждал все по-ниско и по-ниско.

— Нека сияйният принц и бъдещ султан да прости нищожния си роб, но досега не можех да приготвя достатъчно силна вълшебна отвара.

— Четири години все това повтаряш!

— Сега вече намерих край това село билето, което липсваше, за да стане отварата достатъчно силна. Сега, о, сияйни принце, работата вече е наред и вашето окончателно превъплъщение ще стане, преди да настъпи есента — веднага щом пристигнем в Египет, в двореца на вашия слънцеподобен родител, несравнимия и непобедим султан Хюсеин Али.

— И дотогава трябва да стоя в тая гнусна магарешка кожа?

— Тук съм безсилен, многомилостиви принце! Окончателното ви превъплъщение може да стане само в Египет и непременно в присъствието на вашия царствен родител. Само неговата целувка ще закрепи моето вълшебство и след това вие завинаги ще останете в присъщия ви от рождение царствен облик.

— Какво да правя, ще се наложи да чакам — въздъхнал принцът. — Какво стоиш като кол или по-точно като пън! Свали тая юзда, свали сабята! И я скрий някъде по-далече, защото при обратното превъплъщение влиза вътре в тялото ми и ми причинява допълнителни страдания.

Настрадин Ходжа свалил юздата, откачил сабята.

— Четири години, откак ми слугуваш, а нищо не си научил! — продължил принцът. — Изобщо не знаеш как трябва да се държиш с царски особи. Мисля, че ще ти бъде доста трудно, когато заемеш длъжността везир и главен пазач на египетската хазна! Баща ми, султан Хюсеин Али, е твърде взискателен към придворните за приличието. В двореца има специална тайна стая, където налагат с камшици везирите и другите висши велможи, ако нарушат приличието — страх ме е да не ти се наложи да влезеш там.

— О, сияйни принце!…

— Ти дори не можеш да стоиш както трябва. Така ли се стои пред царска особа? Къде е предаността в очите ти, селяндурино? Къде е раболепието в кръста ти, къде е възторгът?

— О, милостиви принце!…

— Не ме прекъсвай! — изпищял принцът с тънък капризен глас. — Да не си посмял да ме прекъсваш!… И защо една питка днес беше суха? И защо някои кайсии бяха презрели, а други зелени и твърди? А къде са фурмите, за които ти казах при предишното превъплъщение? Къде са? Искам фурми — чуваш ли, немарливи и мързеливи робе! Не искам да слушам никакви оправдания! Нима още не си разбрал простата истина: щом аз, египетският принц и наследник, съм пожелал фурми, значи трябва да има, ако ще да изпратиш цял керван до моята родина Египет!

Тук погледът на крадеца — защото този принц бил, разбира се, не някой друг, а нашият стар познайник едноокият крадец — тук неговият поглед паднал на Агабег: