Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

— И днес не припечели нито грош!

— Колко ти останаха от осемте танга, ей, гледачо за кражби?

— Къде ли ще вечеря този гледач, дето еша му няма?

Настрадин Ходжа си мълчал и се правел на много потиснат.

И на четвъртия ден целият град бил потресен и смаян от една дръзка кражба — небивала, нечувана даже в отколешни, в щастливите за крадците времена. През нощта от конюшнята на дебелия сарафин били откраднати арабските жребци, които той пазел и подготвял за предстоящите пролетни надбягвания.

На заранта вестта за кражбата се предавала от уста на уста с боязлив шепот, към обяд за нея говорели на глас, а привечер по всички краища на пазара биели барабани и затръбили тръбите на глашатаите, които обявявали награда от петстотин танга за всеки, който посочи следите на дръзките крадци.

Гадателите на моста се разтревожили. Всички погледи се обърнали към Настрадин Ходжа.

— Я спечели тези петстотин танга!

— Вземи ги де, какво се бавиш?

— Той не ще толкова малка награда — чака пет хиляди танга!

Тия дотегливи крясъци затруднявали дишането на Настрадин Ходжа, горели му сърцето.

Той сдържал гнева си, чакал часа на своето тържество.

А вълнението в града се усилвало.

От притеснение сарафинът легнал болен.

Велможата, който току-що завършил с голям душевен смут и не без ущърб за своето здраве нощните разговори с хана за тайнственото бягство на пешаварците, бил изправен от това бягство пред заплахата от нови беседи, още по-тягостни. Предчувствувайки ги, велможата заприличал на гръмоносен облак (през който обаче току проблясвала като мигновен слънчев лъч скритата усмивка — дете на скритите мисли за предстоящите състезания, където сега неговите текински коне нямало да срещнат арабските съперници).

През нощта ханът повикал велможата в покоите си. Разговорът бил кратък, при това думите излизали само от едната страна, докато другата по необходимост се ограничавала само е поклони, мърдане на мустаци, въртене на очи, вдигане на ръце към небето и прочее словозаменящи телодвижения (без които наистина синовете и дъщерите человечески биха изпитвали безчет непреодолими трудности в служебните работи, а най-паче в съпружеските).

Велможата излязъл от покоите на хана жълт-зелен и веднага повикал при себе си старшите и средните началници.

Разговорът с началниците бил още по-къс, отколкото разговорът на повелителя с него.

Старшите и средните началници на свой ред извикали младшите; там пък целият разговор бил няколко ругатни.

Що се отнася до низшите, тоест до простите шпиони и пандури, до тях вече не достигали думи, а само пестници.

Отдавна в Коканд не се била случвала толкова неспокойна нощ! По площадите, из улиците, сокаците — навсякъде дрънчало и звънтяло оръжие, на студената лунна светлина проблясвали копия, щитове и ятагани; стражата търсела крадците. Огньовете на стражевите кули издигали високо в тихото небе езиците на тъмночервените си катранени пламъци, над града висяло димно зарево. Монотонно си подвиквали патрулите. В тъмните кьошета, под мостовете, из дупките на дуварите, пущинаците и гробищата се таяли стотици шпиони.

Старшите и средните началници, съпроводени от младшите и низшите, лично обхождали чайханите и странноприемниците. Влезли и в чайханата, където спял Настрадин Ходжа, поднесли към лицето му запалена факла. Той не си отворил очите, макар да чувал как пращят космите на брадата му и да усещал миризма на опърлена четина.

Едноокия крадец тая вечер го нямало при него.

Настъпилото утро не донесло спокойствие в града.

Към пладне велможата с многобройна свита се появил на Моста на отсечените глави.

Погледът му горял, мустаците щръкнали, гласът му карал хората да треперят.

Той протегнал десницата си. От тълпата конни стражари изскочили двама — на дорест ат и на сив; завъртял камшика, наведен настрани от седлото, подвиквайки и подсвирквайки, първият с гръм и трясък изтрополил по моста — топъл вятър и конска пот облъхнали гадателите. Другият насочил коня си надолу, прегазил в облаци пръски плитката Сая, с един скок се озовал на отсрещния бряг и изчезнал в близкия сокак.

Велможата протегнал десницата си на другата страна — задрънчали щитове, ятагани, копия и натам с ругатни и викове се юрнали пешите стражари.

След това велможата се отправил към стареца — главния гадател. Помежду им започнал таен разговор.

Настрадин Ходжа нищо не можел да чуе от своето място, но се досещал за всяка дума.