Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Стотици хитри начини за измъкване на шест хиляди танга от бакалина вече били премислени и отхвърлени. „Да го прелъстя с призрака на лъжлива печалба ли? — размишлявал Настрадин Ходжа. — Или да го сплаша?…“

И изведнъж от главата до петите го пронизала светкавичната тръпка на озарението. Да, ето начин да се отвори торбата на сарафина. Всичко изведнъж се осветило като от белия блясък на летяща мълния: съмненията се разсеяли.

Силата на това огнено озарение била толкова голяма, че то се предало от Настрадин Ходжа чак на другия край на града, в къщата на търговеца. Сарафинът неспокойно се размърдал под юргана, засумтял, засмъркал, замляскал с дебелите си устни, хванал се отляво за корема, където винаги носел своя кемер.

— Уф! — рекъл и заръчкал с лакът жена си. — Ама че лош сън сънувах: уж съм стъпил на криво, паднал съм от стълбата в яслата с овес и някакво сиво магаре ме изяде заедно с кемера. Сетне магарето ме изкара заедно с фъшкиите, ама без чантата — тя остана в корема му.

— Млъкни, не ми пречи да спя — недоволно го смъмрила жена му и си помислила: „Прекрасният Камилбег, разбира се, никога не би сънувал такъв глупашки, неприличен сън!“ Мечтателно усмихната, тя устремила поглед към розовеещия от лъчите на изгрева прозорец, зад който започвало утрото, пълно за всекиго с неговите грижи — и за нея, и за сарафина, и за прекрасния Камилбег.

Но най-големи грижи и кахъри донесло утрото на Настрадин Ходжа.

Той оставил едноокия крадец в чайханата и с първите лъчи на слънцето поел към другия край на пазара, където се продавали вехтории. Там купил евтино едно вехто, протрито чердже, празна кратуна за вода, стара китайска книга, посребрено огледалце, една връзка мъниста и други разни дреболии. След това по брега на Сая излязъл на Моста на отсечените глави.

Този мост се наричал така страшно, защото, в отколешни времена обикновено там вадели на високи пръти отрязаните глави на осъдените; сега, според повелята на хана, прътите с Набучените глави се показвали на главния площад, та да се виждат от двореца, а мостът, запазил от миналото само зловещата си титла, станал владение на вражалци и баячи.

Тук винаги се навъртали най-малко половин стотица от тези мъдри ясновидци на скритите предначертания на съдбата. Най-прославените и почитаните заемали нишите в каменната ограда на моста, другите, които още не се били издигнали до такива висоти, постилали черджетата си около нишите, трети, най-младшите, се намествали кой къде свари. Пред всеки гадател на черджето се търкаляли различни такъми: магически бобови зърна, миши кости, кратунки, пълни свода от сведения извор Гюл-Конар, костенуркови черупки, семена от тибетски билки и много други неща, необходими за проникване в тъмните глъбини на бъдещето. Някои от най-учените имали и книги — дебели, оръфани, с пожълтели от времето страници, с тайнствени знаци, които всявали в ума и сърцата на непосветените страх и трепет. А най-главният гадател имал дори, по специално разрешение на началството, човешки череп — предмет на изгаряща завист за останалите.

Гадателите строго се делели според вида на гадаене: едни се занимавали само със сватби и разводи, други — с предстояща смърт и произтичащите от нея наследства, трети — с любовни дела, областта на четвърти била търговията, пети си избирали пътешествията, шести — болестите… И никой от тях не можел да се оплаче от недоимък: от сутрин до вечер на Моста на Отсечените глави се трупал народ, към залез слънце кемерите на гадателите тежко се издували от медени и сребърни гологани.

Настрадин Ходжа приближил до най-голямата ниша, която заемал главният гадател — хилаво старче, толкова сухо и костеливо, че халатът стърчал върху него с някакви ъгли, а черепът, турен отпред на черджето, изглеждал като свален от собствените му рамене. Настрадин Ходжа се поклонил смирено и поискал да му покажат място, където му се разрешава да постеле своето чердже.

— А е какво врачуване смяташ да се захванеш? — троснало се старчето.

Гадателите подали глави от нишите и се заслушали в разговора. Погледите им не били доброжелателни.

— Още един! — рекъл дебелият гадател отляво.

— И без него сме се струпали на моста толкова ши род — добавил втори, приличащ на съсел с издължено напред лице, с дълги зъби, които стърчали под горната му устна и прехапвали долната.

— Вчера едвам изкарах десет танга — оплакал се трети.