Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

А търговецът от почуда си глътнал езика, впрочем объркването му не траяло дълго — спасил го дългогодишният търговски навик да лъже:

— Не разбирам какви ги плещи тоя вражалец. Сигурно гледа да си вдигне цената. Нека да каже направо колко иска за своето гледане и как ще отговаря, ако не излезе така?

За Настрадин Ходжа книгата на душата му била ясна докрай, не като китайската! Сега търговецът вече не се съмнявал, че вижда пред себе си вражалец, който без съмнение има дарбата да познава. Желанието да си върне конете се борело в него със зловещия призрак на затвора. Омагьосаните клинци, вълшебните конци, велможата, който подушил цялата работа. Освен вражалеца, не можел да му помогне никой.

— За цената, както и за всичко друго, ние трябва да приказваме на четири очи, само двамата. — Настрадин Ходжа обърнал разговора към най-парливото, най-съкровеното желание на търговеца.

— Не може ли трима? — разтревожил се велможата.

— Не, не може, гледането си губи силата.

Наложило се велможата да отстъпи, Той се отдръпнал и заповядал на заптиите да очистят мястото. След минута около Настрадин Ходжа и търговеца не останал никой. Главният гледач се опитал да се свре в нишата си, но го изритали оттам.

— Ние сме сами — рекъл търговецът.

— Сами сме — потвърдил Настрадин Ходжа.

— Не мога да разбера откъде са се взели тия конци и клинци.

— Ей-сега ще разберем откъде.

Настрадин Ходжа посегнал към китайската си книга.

— Няма нужда, вражалецо! — побързал да каже търговецът. — Това е минала работа, а ние трябва да мислим за…

— За бъдещето, за утрешния ден — довършил Настрадин Ходжа.

— Точно така! Добре ще е, вражалецо, ако конете се върнат при мене в този вид… в такъв вид… как да го нарека…

— Без клинците и без конците — разбирам…

— По-тихо, вражалецо! Сега ми кажи колко ще искаш.

— Според работата, почтени търговецо: десет хиляди танга.

— Десет хиляди танга! Аллах милостиви, че това е половината от цената им! Аз за конете и превоза от Арабия до Коканд дадох двайсет хиляди танга.

— На сиятелния Камилбег ти каза друга цена. Помниш ли в дюкяна — петдесет и две хиляди…

Очите на търговеца щели да изскочат — всезнанието на този чуден вражалец наистина отивало твърде далече!

— И това ли ти каза книгата? — боязливо попитал търговецът, след като помълчал малко.

— Да, тя.

— Чудна книга! Къде си я намерил?

— В Китай.

— В Китай много ли има от тия книги?

— Тази е една единствена в целия свят.

— Слава на аллаха, който се грижи за нашето благополучие. Страшно е да се помисли какво щеше да, стане с хората търговци като нас, ако на света се бяха навъдили стотина такива книги! Затвори я, гледачо, затвори я — като гледам тия китайски знаци, сърцето ми се свива! Добре, съгласен съм на твоята цена.

— И да не се опиташ да ме измамиш, търговецо!

— Аз съм без оръжие, а в твоите ръце книгата е като остър меч.

— Утре ще имаш конете си. Ще ги получиш без конците и без клинците, както сме се уговорили. Приготви парите — в злато, в торбичка. А сега да извършим последното…

Настрадин Ходжа отворил кратунката й напръскал с вълшебната вода себе си и търговеца.

Велможата, началниците, стражата, гледачите мълчаливо гледали всичко това.

Кокалестият старец — главатарят, на гледачите — се пукал от завист; на два пъти се опитвал да се присламчи към говорещите, и два пъти стражата го отказвала от това му намерение с ритници.

Като чул колко взел Настрадин Ходжа за гледането, той припаднал.

— Десет хиляди! — изхриптял той и се строполил в несвяст на земята.

Нямало кой да го вдигне — всички се вцепенили, зашеметени от нечуваната дена.

Велможата многозначително се покашлял, откровено се подсмихвал, но премълчал.

Затова пък, когато търговецът си тръгнал към къщи, подире му хукнали един болюк шпиони.

„Значи и мене няма да ме оставят без внимание“ — помислил си Настрадин Ходжа. И не сбъркал: като се обърнал, той видял трима зад себе си и още един малко встрани.

— Вражалецо! — Велможата повикал с пръст Настрадин Ходжа — Помни: конете могат да бъдат върнати на търговеца само в мое присъствие, по никакъв друг начин! И няма нужда да бързаш с тая работа. Освен това — конците и клинците; гледай случайно да не се изгубят някъде — иначе ще станеш пишман, че си се родил! Върви си!

Настрадин Ходжа сгънал черджето и съпроводен от злобното и завистливо шушукане на своите събратя по гледачески знаят, напуснал Моста на отсечените глави. Шпионите го последвали.