Та на тия двамата било оставено да се грижат за престъпниците и да ги хранят. Пред входа на затвора винаги имало две кошници за храна от милостиня и малко гърне с тясно гърло за пари. Със Събраната милостиня тъмничарите се разпореждали пълновластно: парите и най-хубавото от храната вземали за себе си, а на престъпниците давали остатъците. От сутрин до вечер от дълбините на зандана се носели молби към минувачите за хляб, стонове и ридания, които се сменяли с викове и вопли, когато Абдула с камшика или неговият помощник с мазолестия юмрук слизали долу.
Зашеметен от падането по четиридесетте стъпала на стръмната стълба, от стоновете, воплите и нетърпимата смрад, Настрадин Ходжа не можал веднага да дойде на себе си. Когато се свестил и очите му свикнали с тъмнината, той видял наоколо си какви ли не престъпници.
И всеки от тях бил едно стъпало на страшната стълба, по която велможата правел блестящото си изкачване към върховете на властта, богатствата и почитта; последната седмица той трябвало да преправи стълбата си: трябвало да махне две стъпала — пешаварците — и да тури едно — Настрадин Ходжа; но има стъпала, който са твърде коварни за онзи, който се качва, и на които той лесно може да си строши крака, че и врата — ето какво забравял неуморният велможен строител!
Гняв и жалост задушавали Настрадин Ходжа; дори той, който бил видял какво ли не, не мислел, че някъде по земята може да има такова страшно, такова гнусно място — той се спуснал сякаш на самото дъно на злото.
В сърцето му останал още един белег от райа — от ония, които обличат сърцето с бронята на безпощадата.
Но трябвало да помисли за собствената си съдба, да се оправи във всичко станало.
Сега работата се заплела и за самия Настрадин Ходжа.
Къде ли са конете? Къде са изчезнали от каменоломната? Нали са били там — търговецът позна юздата си!
Има ли пръст велможата със своите хора в това повторно изчезване на конете или няма?
В какво смята той да обвини заловения вражалец — само в измама ли или и в нещо отгоре?
Къде е едноокият крадец и каква е неговата съдба?
Настрадин Ходжа се чудел и маел. И в ума му започнало да ре прокрадва тъмно подозрение: „Ами ако едноокият просто е откраднал конете, за да ги продаде някъде другаде? Ако е така, то за него е дори по-добре, че аз съм в кауша…“ Но тук той прекъсвал своите мисли, сам възмутен от низостта на такива подозрения. „Не! — рекъл си той. — Едноокият, разбира се, е крадец, изпечен крадец, от главата до петите, но е честен човек, не е предател!“
На това се спрял Настрадин Ходжа, като избрал доверието за опора на своя дух.
Дали е бил прав, или не — скоро ще разберем от по-нататъшното, а за сега да напуснем подземния зандан и да се пренесем на Моста на отсечените глави, където още не било стихнало одевешното вълнение.
Сарафинът, морав от негодувание, разчорлен, стоял пред велможата и говорел с разтреперан, сдавен глас:
— Конете бяха почти намерени! Почти намерени! В каменоломната са намерили юздата — ето я! И в последната минута сиятелният Камилбег реши да прекъсне гледането и да прати вражалеца в зандана! Но нека високопочитаният княз да не се лъже — аз проникнах в неговите замисли! И мен, слава богу, малко ме познават в двореца, ще падна пред краката на великия хан и ще го моля за защита и справедливост!
Велможата го слушал с ледено презрение!
Довели коня му; той се метнал на седлото и оттам, отвисоко, рекъл величествено:
— Вражалецът е разобличен за много злодеяния, затова отиде в зандана. Трябваше да го запра още вчера, но се въздържах, защото исках да помогна на Достойния Рахимбай да си намери конете. А днес почтеният Рахимбай се отплаща с черна неблагодарност за всичките ми грижи да запазя неговия имот.
Сарафинът вдигнал към небето късите си пухкави ръце:
— Грижи за моя имот! Аллах милостиви, че аз във всичко това виждам само една ваша грижа — да бъдете първенец на състезанието.
Без да удостои сарафина с отговор, съпроводен от бой на барабани и викове: „Разпръсни се! Разпръсни се!“, велможата царствено се отдалечил, заграден от стражари с вдигнати секири, голи ятагани, насочени маждраци и тризъбци, приготвени боздугани и шестопери.
Тълпата около моста оредявала.
Народът се разотивал, излъган в своите очаквания. Смехът и подигравките нямали край.
Намерили се мнозина, по различно време измамени на този мост. Те на висок глас псували гледачите, изобличавайки техните лъжи.
Читать дальше