Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

— Осъденият престъпник се завърна в своето подземие. Тук ще се точат дните му до Страшния съд — изрече пустинникът и отметна покривалото. Сетне го прибра в нишата, от която шотландецът го беше извадил и строго се обърна към сър Кенет:

— Върви, върви да спиш засега. Ти можеш да спиш, аз не мога, нямам право.

Щом забеляза дълбокото вълнение, с което отшелникът произнесе тези думи, рицарят, без дума да каже, влезе във вътрешната килия. Като погледна бързо спящия мюсюлманин, той се отпусна върху грубата си постеля и уморен от многобройните приключения през деня и през нощта, скоро потъна в дълбок сън. Сутринта, когато се събуди, дълго разговаря за някакви важни неща с пустинника. Като резултат от този разговор той реши да остане тук още два дни. Както прилича на поклонник, той неуморно се отдаваше на молитви, но повече не бе допуснат в параклиса, където видя толкова много чудеса.

Сега трябва да пренесем читателя в друга обстановка — в лагера на крал Ричард Английски, който по това време се намираше между Акра и Аскалон. В неговия стан бе разположена армията, с която Ричард Лъвското сърце се надяваше триумфално да влезе в Йерусалим. Плановете му може би щяха да сполучат, ако не беше се намесила завистта на християнските принцове, които участваха в общото начинание и се чувствуваха безкрайно оскърбени от неудържимото високомерие на английския крал и от нескриваното му презрение към неговите събратя, които не му отстъпваха по сан, но доста се различаваха от него по мъжество. Тези разногласия особено между Ричард и френския крал Филип предизвикваха свади и създаваха пречки, спиращи героичния и поривист Ричард. Редиците на кръстоносците се топяха с всеки изминал ден; дезертираха не само отделни воини, но и цели отряди начело с феодалните си вождове, които напускаха арената на борбата, престанали да вярват в благополучния изход.

Тези бедствия до голяма степен биваха намалявани от суровата решителност и неуморна енергия на крал Ричард. Придружаван от най-добрите си рицари, той винаги беше на коня, готов всеки миг да се устреми към най-опасното място. Често не само оказваше неочаквана помощ на сражаващите се християни, но дори и разгромяваше неверниците точно в мига, когато бяха съвсем сигурни в победата си. Но дори желязното здраве на Ричард Лъвското сърце не издържа капризите на тукашния климат. Той се разболя от бавна, изтощаваща силите му треска, толкова характерна за Азия, и отначало се видя принуден да се откаже от ездата, а сетне не можеше вече да участва във военните съвети, които кръстоносците свикваха от време на време. Мъчно може да се каже какво влияние оказа върху прикования към постелята английски владетел решението на военния съвет да сключи трийсетгодишно примирие със султан Саладин. Може би това облекчи неговото състояние, а може и да бе точно обратното, защото той, от една страна, бе крайно ядосан, че великото начинание се отлага, а от друга — намираше известна утеха в това, че съперниците му няма да пожънат лаври, докато той е на легло.

Обаче Ричард Лъвското сърце с нищо не можеше да оправдае всеобщото бездействие, възцарило се в неговия стан, щом само болестта му сее усили. Сведенията, които неговата свита му носеше, даваха да се разбере, че с влошаването на здравето му християнската войска все повече губеше надежда. Освен това прекъсването на бойните действия се използваше не за попълване на оределите отряди или за повдигане на бойния им дух, или пък за подготовка на бързо и решително настъпление срещу светия град — напротив, копаеха се траншеи, лагерът се обграждаше от вкопани греди и прочие. Сякаш при възобновяването на военните действия военачалниците не разчитаха да влязат в Йерусалим като победители, а искаха само да се бранят тук от могъщия си враг.

Английският крал кипеше от яд, като слушаше тези новини. Той приличаше на пленен лъв, който съзерцава плячка през решетките на клетката си. Непредпазлив и поривист по натура, той ставаше все по-раздразнителен. Свитата започна да се страхува от него, дори тези, които му оказваха медицинска помощ, не се решаваха да му дават съвети — а нали лекарят е длъжен да изисква послушание от своите пациенти в името на тяхното благо. Само един верен барон, дълбоко привързан към краля — може би поради сходство на характерите им, — имаше куража да уталожва яростта на Ричард и спокойно, но твърдо държеше под контрола си опасно болния властелин, на когото никой не се решаваше да противоречи. Томас де Мултън се ползваше от такова влияние, защото ценеше по-високо живота и честта на краля, отколкото неговото добро разположение и не обръщаше внимание на риска, като се грижеше всеотдайно за толкова несговорчивия и страшен в гнева си пациент.