Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

Християнският рицар бе потънал в размисъл. Не се решаваше да съобщи на пустинника важните вести, които му бяха възложили да му предаде вождовете на кръстоносците.

Това бе основната цел на пътуването на Кенет. Всичко обаче, което бе видял тази вечер, му пречеше да изпълни възложената му задача. Емирът му бе казал няколко думи за отшелника. Според него отшелникът бил някога храбър и доблестен боец, мъдър в съветите и късметлия в битките. Това напълно се потвърждаваше от огромната сила и от пъргавината, които емирът често бе наблюдавал у него. В Йерусалим Теодорих се появил не като пустинник, а като човек, дал обет да прекара дните до края на живота си на светата земя. Скоро след пристигането си завинаги се заселил в тази унила местност, където сега го бяха намерили. Латинците го уважаваха заради строгия му начин на живот, а турците и арабите — заради спохождащите го пристъпи на безумие, които те приписваха на Божията сила. Тъкмо заради това го бяха нарекли Хамако, което на турски означава „вдъхновен безумец“. Дори самият Ширкоф не знаеше как да се отнася към своя домакин. Понякога той се държеше като мъдрец и цели часове разговаряше за добродетелта и за мъдростта, без никак да проявява обърканост на мислите, понякога биваше див и поривист, но никога не беше проявил такава бясна злоба като днес. Отчасти страхът от обкованата му с желязо сопа, отчасти свещеното му безумие караше околните чергарски племена да се отнасят с уважение към неговото жилище и към параклиса му. Думите му се разпространяваха толкова нашироко, че Саладин беше наредил всички мюсюлмани да го щадят и да го покровителстват. Самият Саладин и други знатни мюсюлмани неведнъж бяха посещавали килията му — къде от любопитство, или защото очакваха от учения християнин Хамако да им разкрие тайните на тяхното бъдеще.

— Той има много висок рашид, тоест обсерватория — завърши разказа си сарацинът. — Оттам наблюдава небесните тела и особено планетите, чиито движение и влияния според християните и мюсюлманите ръководят човешките постъпки и дават възможност да се предсказва бъдещето.

Съобщението на емир Ширкоф почти нищо не обясни на Кенет; както и досега той не разбираше дали безумието на пустинника се дължи на прекалено строгите му религиозни обети, или беше просто маска, която Теодорих надяваше, за да остава безнаказан. Но явно неверниците проявяваха спрямо него необичайно голяма търпимост, която, общо взето, не е много присъща за привържениците на Мохамед, сред които живееше този противник на тяхната вяра. Освен това на Кенет му се стори, че сарацинът и отшелникът са свързани с по-интимно познанство, отколкото можеше да се очаква от думите на емира. Той също така забеляза, че отшелникът нарече емира с име, различно от това, което той носеше. Всички тези наблюдения пораждаха у него, ако не подозрителност, най-малкото предпазливост. Кенет реши внимателно да наблюдава своя домакин и да не бърза да изпълни възложеното му поръчение.

— Бъде предпазлив, сарацине — рече той. — Струва ми се, че нашият домакин бърка дори имената, да не говорим за другото. Теб те казват Ширкоф, а той току-що те назова със съвсем друго име.

— Когато живеех в шатрата на моя баща — отвърна кюрдът, аз се наричах Илдъръм. Така ме наричат и досега. На бойното поле и сред воините съм известен с името Планински лъв, защото моят ятаган ми извоюва това име. Но по-тихо, Хамако идва! Той иска да ни настани за почивка. Познавам обичаите му. Никой не бива да го вижда, когато той произнася нощните си молитви.

Пустинникът влезе, спря пред тях и скръстил ръце на гърдите, произнесе тържествено:

— Да бъде благословено името на Тогова, който е наредил на спокойната нощ да идва на смяна на трудовия ден, а на мирния сън — да освежава умореното тяло и да ободрява отпадналия дух!

Двамата воини отговориха „Амин!“, станаха от трапезата и се приготвиха да легнат в постелите, които им посочи домакинът. Отшелникът след това се поклони и отново излезе от помещението.

Колко време беше изминало, откак Кенет бе потънал в дълбок сън, той не знаеше. Изведнъж се пробуди, усетил, че нещо притиска гърдите му. Отначало му се стори, че спи и сънува борба със силен противник, който го притиска с тялото си, после се събуди напълно. Вече искаше да попита кой го обезпокои, но видя рошавата и сурова фигура на отшелника. До постелята беше застанал Теодорих и притискайки с дясната си ръка гърдите на спящия, в лявата държеше малък сребърен светилник.