Уолтър Скот - Айвънхоу

— А сега — каза Локсли — моля ваша светлост да ми разреши да поставя мишена, каквато слагаме в нашия край на север, и да поканя всеки смел селянин, който иска да си опита късмета и да спечели усмивка от любимата си.

И той напусна арената, като добави:

— Ако държите, нека стражата ви ме придружи. Отивам само да отрежа една пръчка от близката върба.

Принц Джон направи знак да го придружат няколко слуги, за да не избяга. Но виковете „Позор! Позор!“, които се изтръгнаха от тълпата, го накараха да промени неблагородните си намерения.

Локсли се върна почти веднага със съвършено права върбова пръчка, шест фута дълга и малко по-дебела от мъжки палец. Той започна много спокойно да я бели, забелязвайки същевременно, че да поканиш един добър горски пазач да стреля срещу толкова голяма мишена, каквато бе използуване досега, значи да обидиш изкуството му.

— Ако питате мен — добави той, — мъжете в родния ми край биха предпочели да се прицелват в кръглата маса на крал Артур 86 86 Легендарен крал на древните брити, герой от народните приказки. Според преданието Артур заповядал да му направят кръгла маса за пируване, за да няма лоши и хубави места, всички места да са еднакви. — Б. пр. , която събирала шестдесет рицари. Седемгодишно дете би могло да удари тази мишена с тъпа стрела. Но който удари тази пръчка на сто ярда разстояние — продължи той, като закрачи решително към другия край на арената и заби пръчката в земята, — него признавам за стрелец, достоен да носи лък и колчан пред крал, та ако ще да е пред храбрия крал Ричард.

— Дядо ми — каза Хюбърт — се проявил като отличен стрелец в битката при Хейстингз, но никога в живота си не е стрелял в такава мишена. И аз също няма да се целя. Ако този селянин успее да разцепи онази пръчка, ще се призная за победен от Дявола, който се е пъхнал под дрехата му, а не от умението на един обикновен човек. Правя, каквото мога, старая се, но аз нямам намерение да стрелям, когато знам с положителност, че не мога да улуча. Ако ще се целя в някоя блестяща бяла ивица, която едва виждам, по-добре да се прицеля в ръба на ножа на нашия свещеник или в стрък жито, или в слънчев лъч.

— Страхливо куче недно! — извика принц Джон. — Я стреляй, Локсли. Ако улучиш такава мишена, ще призная, че си първият, който е успял да го направи. Както и да е, няма да позволя само да се перчиш с голямото си изкуство.

— Ще направя, каквото мога, както каза Хюбърт — отговори Локсли. — Повече от това човек не може да направи.

Като изрече тези думи, той отново опъна своя лък, но този път се вгледа внимателно в него, смени тетивата, която му се стори не съвсем кръгла вече, защото се беше поизтъркала от предишните два изстрела. След това, докато тълпата чакаше със затаен дъх, той бавно се прицели. Стрелецът оправда високото мнение, което всички имаха за изкуството му; стрелата разцепи върбовата пръчка, в която бе насочена. Последваха бурни акламации. Дори принц Джон, захласнат в ловкостта на Локсли, за миг забрави неприязненото си чувство към него.

— Тези двадесет нобли — каза той, — както и тръбата, ти съвсем заслужено спечели. Те са твои. Ще ги направя петдесет, ако се съгласиш да носиш ливреята ми, да постъпиш на служба при мен, в конната ми гвардия, и да станеш мой приближен; не знам досега по-здрава десница да е опъвала лък, нито пък по-вярно око да е насочвало стрела.

— Прости ми, благородни княже — каза Локсли, — но съм се заклел въобще ако някога постъпя на служба, това да бъде само при брат ти, крал Ричард. Двадесетте нобли отстъпвам на Хюбърт, който днес стреля не по-зле от дядо си в Хейстингз. Ако скромността не бе му попречила да участвува в състезанието, и той щеше да улучи пръчката.

Хюбърт поклати глава, когато доста неохотно прие щедрия дар на непознатия. А Локсли, който гледаше да не привлича повече хорското внимание, се смеси с тълпата и изчезна от погледа.

Победоносният стрелец може би нямаше да се изплъзне толкова лесно от вниманието на Джон, ако принцът нямаше други по-сериозни и по-спешни въпроси, които точно тогава се натрапваха на мисълта му. Той даде знак да се оттеглят от арената и като повика шамбелана 87 87 Придворен служител, който се грижи за покоите на краля. — Б. пр. си му заповяда веднага да отиде в Ашби и да намери евреина Исак.

— Кажи на това куче — рече принцът — преди залез слънце да ми прати две хиляди крони. Той знае какви са гаранциите, но можеш да му покажеш този пръстен за доказателство, че си мой пратеник. Останалите пари трябва да се изплатят в Йорк в срок от шест дни. Ако си прави оглушки, ще искам да ми донесат главата му. Внимавай, да не се разминете по пътя, защото обрязаният роб се перчеше тук с крадените си скъпи дрехи.