Уолтър Скот - Айвънхоу

След като Седрик официално въведе гостите в различните стаи, където по различни начини се извършваха погребалните обреди за Ателстън, той ги заведе в една малка стая, определена, както им обясни, за видни гости с по-далечни родствени връзки с покойника, които може би не искаха да седят с пряко засегнатите от това злощастно събитие. Той ги увери, че ще имат всички възможни удобства и тъкмо се канеше да се оттегли, когато Черния рицар го хвана за ръка.

— Позволявам си да ти припомня, благородни тане — каза той, — че когато се разделихме последния път заради услугата, която имах щастието да ти направя, ти ми обеща да изпълниш една моя молба.

— Ще я изпълня, преди още да я назовеш, благородни рицарю — отвърна Седрик, — но в този скръбен момент…

— И това имам пред вид — отвърна кралят. — Но разполагам с твърде малко време. Освен това ми се струва твърде подходящо, когато покриваме гроба на благородния Ателстън, да заключим в него и някои предразсъдъци и прибързани мнения.

— Господин Рицарю на букаите — заяви Седрик, цял изчервен, като на свой ред прекъсна краля, — надявам се, че услугата, която искаш, засяга само тебе и никого другиго. Защото едва ли подобава един непознат да се меси във въпроси, които засягат честта на моя дом.

— Но аз нямам никакво желание да се бъркам — рече кралят кротко — освен дотолкова, доколкото ще признаеш, че ми се полага. Досега ти ме знаеше като Черния рицар на букаите. Знай ме вече като Ричард Плантагенет.

— Ричард от династията Анжу! — възкликна Седрик и в смайването си отстъпи няколко крачки назад.

— Не, благородни Седрик, Ричард Английски, чиято най-голяма грижа, чието най-съкровено желание е да види синовете на Англия единни. Е, какво, добри ми тане! Не можеш ли да коленичиш пред своя крал?

— Никога не съм коленичил пред човек с норманска кръв — отвърна Седрик.

— Тогава запази своята почит до момента, когато докажа правото си да я заслужа, като еднакво закрилям и англичани, и нормани.

— Принце — рече Седрик, — никога не съм подценявал храбростта и достойнството ти. Също така ми са известни претенциите ти за короната и поради това, че си потомък на Матилда, племенницата на Едгар Ателинг и дъщеря на шотландския крал Малкъм. Но макар Матилда да беше от саксонска кралска кръв, не беше наследница на престола.

— Няма да споря с тебе за правото си върху престола, благородни тане — отговори Ричард спокойно, — но ще те помоля да се поогледаш и да видиш къде ще намериш друг, когото да противопоставиш на моите претенции.

— А ти за това ли дойде тук, кралю, за да ми кажеш това? — попита го Седрик. — За да ме укоряваш за погрома на народа ми, преди още да е затворена гробницата на последната издънка на саксонското кралско семейство? — Докато говореше, лицето му се намръщи. — Това е безразсъдна постъпка!

— Не, кълна се в светия кръст! — възрази кралят — Постъпих откровено, с доверието, което един храбър мъж изпитва към друг, без да има ни най-малка опасност.

— Добре казано, кралю, защото признавам, че си крал и че ще бъдеш крал, въпреки слабата ми опозиция. Не смея да се заловя с единствения начин да го предотвратя, макар ти да ми даде възможността да изпълня това силно изкушение.

— А сега за молбата ми — подзе кралят, — която ти отправям, без ни най-малко да се е намалила увереността ми, след като отказа да признаеш законното ми право на престола. Изисквам от тебе като човек, който държи на думата си, с риск, да те смятат за неверен, прокълнат от хората, и „niedering“ да простиш на добрия рицар Уилфред от Айвънхоу и да го приемеш с бащинска любов. Ще признаеш, че съм заинтересован от вашето сдобряване — касае се за щастието на моя приятел и премахването на раздора сред верните ми поданици.

— Този да не е Уилфред! — каза Седрик, посочвайки към сина си.

— Татко! Татко! — извика Айвънхоу, като падна на колене пред Седрик. — Прости ми!

— Прощавам ти, сине мой! — каза Седрик, като го накара да стане. — Синът на Хереуард знае как да държи на думата си, дори когато е дадена на норманец. Но искам да те видя облечен в носия на английските ни прадеди. Никакви къси плащове, никакви пъстри шапки, никакви фантастични пера в порядъчното ми семейство. Който иска да бъде син на Седрик, трябва да показва саксонския си произход. Ти се готвиш да ми заговориш — добави той строго, — и аз се сещам за какво. Лейди Роуина трябва да жали две години като за съпруг. Всичките ни саксонски прадеди биха ни отрекли, ако замислим да я омъжим, преди да е затворен гробът на онзи, за когото тя трябваше да се омъжи и който по рождение и произход далеч повече заслужава ръката й. Духът на самия Ателстън би разкъсал кървавите си погребални одежди и би застанал пред нас да забрани такова незачитане на паметта му.